Представителна изложба на съвременната германска илюстрация

Фотографията показва нещата от живота, илюстрацията разказва за живота, скрит зад нещата, смята илюстраторът Олаф Хайек. Че от няколко години насам изкуството на илюстрацията се отърсва от летаргията и търси нови ниши за изява, се дължи тъкмо на конкуренцията с фотографията. Откакто последната е иззела функцията му да онагледява, самото то пък се е сдобило със свободата да бъде по-артистично, художествено взискателно и поетично. Старото изкуство на илюстрацията заживява нов живот и празнува завръщането си - със свой фестивал, Илюстратива 2006, първата представителна изложба на съвременната германска илюстрация, открита тези дни в Берлин.

Олаф Хайек и Мартин Хаке са двама от 20-те илюстраторите, представени на изложбата. Те поделят общо ателие в берлинския квартал “Мите”. Запознали са се преди шест години в Лондон, взаимна е любовта им към африканското изкуство и американския фолк арт, взаимно ценят работите си, макар методите им да са твърде различни. Хаке съчетава колажа с рисунки и живопис и работната му площадка е компютърът; Хайек пък предпочита молива, боите и четката.

“Искам да виждам, да усещам и опитвам боите, казва той, компютърът ме прави меланхоличен”.

Различни, в известен смисъл дори взаимно оборващи се са тъй стиловете и техниките на илюстрациите, включени в берлинската изложба.

Илюстрацията като изразно средство на нов визуален стил, примесващ класическата техника с колажа и експериментите, осъществими с помощта на лептопа или пък компютъра. Езикът на тази нова илюстрация е свеж, достъпен и хумористичен. Рисунките примесват типография, графити, графичен дизайн, мода; влиянията се простират от графиката и витража до поп-арта.

“В това изкуство се крие огромен потенциал, който все още не е разкрит от пазара на изкуството", казва кураторът Паскал Йохансен.

Изложбата представя пионерите на поколението германски илюстратори, утвърдили се през последните години в уеб-дизайна, медиите и рекламата. Много от тях водят “двойствен” живот: работят за реномирани издания като “Ню йоркер” и “Роулинг стоун”, успоредно с това създават самостоятелни творби, които по новому дефинират графичното изкуство, водещо началото си от библейските илюстрации през Средновековието. Някои от художниците са затрупани от международни поръчки. Илюстрациите, включени в берлинската изложба, не са направени обаче по поръчка; те са плод на спонтанна идея, игра на въображението с възможностите на изкуството, обогатяващо се включително благодарение на модерната визуална техника.

Преди осем години американското списание “Уолпейпър” подпомогна ренесанса на илюстрацията; списанията и рекламата откриха чара на аналогията, ръчното изделие, нерепродуцираната творба. Добрата илюстрация внушава автентичност, каквато и най-реалистичната фотография не може да постигне. “Има глад за рисунки”, казва Олаф Хайек и има предвид рисунките, които не копират, а създават нещо ново - рисунките като израз на субективното светоусещане и светоглед, като предизвикателство за възприятието. Авангардни списания от рода на “Квест” от няколко години все повече залагат на илюстрацията, а журнали като “Цицеро” и “Парк авеню” вървят по стъпките им. В сравнение с Америка и Великобритания обаче изразните възможности, които илюстрацията предлага, все още слабо се използват в Германия. Повечето издатели продължават да залагат на фотографията. Германците предпочитат сигурното и изпитаното, трудно преодоляват задръжките си спрямо непознатото и авангардното.

В Америка Олаф Хайек е звезда. Прави илюстрации за “Ню йоркер”; рисувал е шаржове на известни творци, театрални плакати.

“Наричат ме артист и ме представят на разни светски партита, мениджерката ми постоянно ме ангажира за някакви срещи с кого ли не”, казва Хайек.

Издигнал се е включително благодарение на дързостта си – от самото начало изпращал работите си само най-добрите издатели в бранша. Кариерата му започва преди 13 години в “Зюддойче цайтунг”, където макар и още новак, Хайек се ползва със завидна свобода. “Имах голям късмет, споделя той, не се налагаше да правя нещо, което не ми е по вкуса”. Но най-важният му залог за успеха е вярната стратегия: само онзи, който има и подържа неподражаем стил, бива забелязван сред масата поръчкови илюстратори. В Германия на илюстратора все още се гледа като на един вид поръчков изпълнител. Лицето на художника, който стои зад илюстрацията, най-често остава непознато на публиката. “Някои хора се изненадват, като видят, че не изглеждам точно като рисунките си”, шегува се Мартин Хаке.

Неговите рисунки нямат общо с натуроподобието и реализма. Излъчват чара на наивни детски рисунки и комизмът им се дължи именно на детинския, невинно-несвенлив поглед към света. Неслучайно са спечелили редица награди в чужбина. В Германия авторът им е все още малко познат. Но пък подобно на други негови колеги, прихванали искрата на творческото търсачество, има сега шансът да покаже истинското си лице.