Пред кого отговарят депутатите в Бундестага?

В Бундестага се гласува, този път по един нов пенсионен закон. Депутатът Отмар Шрайнер трябва само да хвърли синята си картичка в урната и да одобри по този начин предложението на правителството. Щом принадлежи към фракцията на Социалдемократите, а те са част от управляващата коалиция заедно с консерваторите. Само че Шрайнер хвърля червена картичка, той е против. Неговата съвест не допуска друго:

"Винаги съм казвал, че ще гласувам против мнозинството в моята фракция, ако решението на мнозинството би довело до изостряне на обществената бедност. За мен това е въпрос на социална съвест".

"Депутатите са подчинени само на съвестта си и не са обвързани с поръчки и указания" - пише в член 38 от германската конституция. Затова и Шрайнер гласува отново и отново против предложенията на своята фракция: при увеличаването на ДДС и при намаляването на обезщетенията за безработните. Ръководството на фракцията не е очаровано - все пак то иска да разполага със стабилно мнозинство за новите закони. Олаф Шолц е парламентарен секретар на фракцията на СПД, той играе ролята на един вид координатор на своите 221 колеги от фракцията.

"Повечето знаят, че ние можем да постигнем нещо само заедно. Тъй като имаме общи убеждения, че това, което иска Социалдемократическата партия и което искат хората, изпратили ни в Парламента, можем да го прокараме само заедно, а не чрез противопоставяне."

Преди всяко гласуване депутатите от фракциите се събират и се опитват да се договорят за единна позиция. Която и да поддържат при гласуването след това. Така и трябва - казва Йозеф Изензее. Професорът по държавно право се занимава повече от 40 години с проучвания на поведението на депутатите в Германия.

"Фракционната дисциплина е условие за функционалността на Парламента. Тя е условие и за това - парламентарната дейност да бъде прозрачна за избирателите. Така че избирателят да може да осъзнае какво изобщо прави партията, за която е гласувал."

Което не е нарушение на член 38, гарантиращ свободата на съвестта на депутатите - подчертава Изензее. Тъй като фракцията така или иначе не може да окаже принуда спрямо своите членове.

"Понеже всеки разполага със свободата да гласува по различен начин. Депутатът не е длъжен да се поддава на натиска. Същевременно конституцията не забранява оказването на натиск."

Политически натиск - това означава, например, че партията заплашва да не окаже подкрепа на съответния депутат при следващите избори. Този, за когото съвестта е толкова важна, би трябвало да се остави и да бъде избран на тази основа в Бундестага - е становището на фракционните ръководства. Проявяваната решителност е една от върховните цели на партиите - посочва Изензее:

"Избирателите в Германия са много чувствителни спрямо разцеплението в партиите. При избори гласоподавателят се ориентира в съответствие с решителността, респективно - предвидимостта на партията и фракцията."