1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Президентските избори в Словакия

16 април 2004

Словакия избира новия си президент на втори кръг, където има само двама съперници. Те започнаха политическата си кариера преди години в национал-популисткия лагер. Кристоф Шефер информира от Прага:

https://p.dw.com/p/AsdJ

Институтите за проучване на общественото мнение вече вдигнаха ръце. След като на първия кръг направиха съвършено погрешни прогнози, сега не се осмеляват да се обадят. Едуард Кукан, който беше фаворит и външен министър на словашкото дясно-центристко правителство, се провали по време на първия кръг. Вчесто него се наложиха двама някогашни съпартийци от национал-популисткия лагер – бившият премиер Владимир Мечияр и неговият бивш довереник Иван Гаспарович.

Поради тази горчива изненада оръжие сложиха не само социологическите институти, но и премиера Микулаш Дзуринга. Неговата християн-демократическа партия не препоръчва нито един от двамата кандидати и самият той няма да гласува:

”Лично аз реших, че няма да участвам във втория кръг от президентските избори.”

Мечияр или Гаспарович това е изборът на ”по-малкото зло”, както коментира словашкия печат. По телевизията словаците гледаха словесни дуели от най-ниско равнище:

”Всеки знае, че Гаспарович не е Мечияр – казва Гаспарович, а Мечияр го апострофира – ”Вярно е, Мечияр не е способен на предателство.””Да, наистина, Мечияр не предава себе си, а винаги другите”.

През 90-те години Мечияр и Гаспарович бяха водещите представители на национал-популисткото Движение за една демократична Словакия”. Мечияр като премиер, Гаспарович като председател на парламента носят отговорността за корупцията и шуро-баджанащината, за авторитарното управление и недемократичната практика срещу малцинства и политически противници. Само че Мечияр е по-познат в чужбина, с името му е свързана изолацията на Словакия, продължила до 1998 година. Под управлението на Владимир Мечияр Словакия не беше подходящ кандидат за влизане в Нато или пък в ЕС. Преди две години Гаспарович по опортюнистически съображения се отдели от Мечияр и основа собствена партия, сътрудничеща тясно с десните радикали. Въпреки това той се опитва да се профилира спрямо близкия си приятел Мечияр като умерен кандидат.

Мечияр оспорва, че Словакия е изпаднала в международна изолация заради него. Западът винаги реагирал към него положително и като доказателство Мечияр прилага напълно сериозно една пощенска картичка с автограф, която му изпратил наскоро Бил Клинтън. Мечияр се кълне, че Гаспарович провалил работата за независима Словакия.

”Колко години си седял до един лъжец? Защо тогава ме подкрепяше? Защо като честен човек просто не напусна?”

На тези думи на Мечияр Гаспарович отговаря”

”Ние имахме спорове. Ти знаеш съвсем точно колко често бях против твои изказвания и решения, защото въобще не прилягаха на партията ни. Ти и само ти носиш вината, че днес тази партия изглежда така зле.”

Освен взаимните обвинения между двамата кандидати не се забелязва някаква политическа разлика. Поради този характер на дебатите повечето гласоподаватели в Словакия вероятно ще си останат днес вкъщи, а изходът е неизвестен. Демооскопите си позволиха само още една прогноза – колкото по-ниско е участието, толкова по-високи са шансовете за Мечияр. Тогава Словакия малко преди влизането си в ЕС и малко след приемането й в Нато ще има държавен глава, който винаги е бил неприемлив за Запада.