Президентът Буш и медиите

”Ядосайте печата и гласувайте за Буш”. Този надпис се мъдреше на фланелки по времето на предизборната кампания на Буш-баща преди 12 години. Също и сина има сковано отношение към медийте. На времето Буш-син пред свидетели в ресторант в Далъс нарече коментатора на Уол Стрийт Джърнъл ”копеле”, защото журналистът не хванал вяра на изборната победа на баща му. Джордж Дабъл Ю Буш мрази медийте и го показва. По време на една пресконференция в предизборната му кампания Буш пита:”Кой тука е от информационната агенция Асоушиетед Прес?” Един журналист се обажда:” Аз” и се оппитва да зададе въпроса си като се обръща към Буш със Сър. Буш гневвно го прекъсва с думите:”Към кого всъщност се обръщате?” ”Господин президент”- бързо се поправя журналистът.

Игрички на власт, но в същото време си проличава, че Буш нервничи.

В Белия дом направо треперят, когато Буш има дълга пресконференция. Клинтън беше виртуоз на свободното слово. Той даде над 70 дълги пресконференции. Буш има едва 15, той предпочита да избягва всяка публична изява, където може да му се зададат неуговорени предварително въпроси. А когато стане такова нещо той не отговаря:

”Вторият въпрос е капан, и няма да отговоря” – казва Буш когато нищо не му хрумва.

В първата редица на всяка пресконференция седят съветничката по националната сигурност Кондолийса Райс и стратегът му Карл Роуви. На челата им се очертават бръчки, когато на неочакван въпрос следва мълчание и в течение на дълга пауза Буш се мъчи да намери думи, като например в този случай:

Преди всяка конференция в Белия дом се упражняват. Буш трябва да е готов поне за 90 процента от въпросите. Останалите 10 процента са мъка за Буш. Наскоро Джон Кинг, кореспондентът на СиЕнЕн за Белия дом запита Буш за лъжите във връзка с оръжието за масово унищожение в Ирак. Президентът се запъва и заеква. Кинг пита отново, но Буш го прекъсва:

”Оставете ме да се доизкажа, аз тъкмо сега загрявам...” Следва дълго, прекалено дълго мълчание. После Буш започва:

”Садам Хюсеин.....Садам беше заплаха.”

Спонтанните отговори на Буш рядко са многословни. Това че той бърка имената на държавни глави не му пречи. Ето нещо типично за Буш след задържането на терориста Рамзи Биналшиб:

”Рамзи Ал Биншиб или както се казва тоя човек – и Буш продължава – Извинявай, Рамзи, ако ти произнесох неправилно името...”

Подобни появи вероятно смущават по-изтънчените духове, но за средния американец това показва, че Буш е като него. Също и това, че – както сам той казва- не чете вестници, а се оставя да го информират съветниците му, защото медийте не били обективни.

Тук се вижда как се гледа на печата в Белия дом. Във всеки случай президентът си служи с готови фрази от своите речи. Тъкмо в това го обвини един кореспондент по време на последната му пресконференция миналия вторник:

”Вие винаги използвате едни и същи фрази и формулировки и речите ви по принцип не се отличават една от друга...”

Тогава Буш започна да гледа гневно. Критика, при това пред милионна публика, президентът не обича такова нещо:

”Аз се надявах, че съм успял да изразя убежденията си – казва той гневно – Ако не е така, може би ще трябва да се упражнявам да комуникирам по-добре”

Това е Буш, военновременният президент. С думичките и с медийте той също така се намира в състояние на война.