1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преображението на британските консерватори

5 октомври 2006

Новият ръководител на британските консерватори Дейвид Камерон се опита да наложи своя отпечатък върху приключия вчера годишен конгрес на торите. Той представи една партия на политическия център, приличаща в някои отношения на Лейбъристката, само че по-добра от нея. Ето подробности:

https://p.dw.com/p/AtOK
Снимка: AP

В заключителната си реч на своя пръв конгрес като партиен водач на консерваторите, Дейвид Камерон заяви безусловната си подкрепа за националната здравна служба. Целта беше да се разсеят съмненията и противниковата пропаганда, според която торите искали да премахнат социалното подпомагане във Великобритания. Нещо повече: Камерон нарече тази създадена от лейбъристите след Втората световна война институция “най-голямото постижение на 20 век”. Просто парите трябвало да се харчат по-разумно, отколкото правели това хората на Тони Блеър.

Всеки може да е доволен от новата линия. А тази подкрепа беше главната цел на Камерон при първото му голямо изпитание, да се представи пред партията си и обществеността като бъдещ министър-председател. Борбата за политическия център, която той ще води с вероятния си главен противник от лейбъристите, Гордън Браун, и съобразяването с консервативните, или както той уточни “либерал-консервативните” ценности, бяха на този конгрес по-скоро въпрос на осветление. Камерон представи своята партия в нова светлина и с ново лого: зелен дъб със сини корени. В това ново изображение се съдържа и намек за екологията, която Камерон превърна в своя централна тема.

Брожението сред свикналите да управляват консерватори след девет години в опозиция беше главният аргумент на и в подкрепа на Камерон. Откакто пое партийните юзди през януари партията бързо се подмлади и промени, но си остава все така репрезентативна за онова, което Камерон си представя под “британското общество”. Неговият приятел и финансов министър в сянка Джордж Осбърн, каза, че хората били разбрали, че Камерон е различен, но все още не били сигурни дали това се отнася и за партията. Камерон говори за предстоящия дълъг път и се защити против обвинението, дочуващо се и в собствената му партия, че бил “само стил без субстанция”.

С помощта на Осбърн той успя да отбие контраофанзивата на дясното крило на торите за съкращения на данъците, с която бе даден израз и на недоволството от раздялата на Камерон с тачеризма. Икономическата и монетарна стабилност има предимство – заяви Осбърн пред делегатите. Необходимата данъчна реформа е дългосрочна задача за Камерон. Затова пък грижата за обществото и семейството бе централна тема в речта му – противно на уверенията на Маргарет Тачър, че такова нещо като общество не съществувало.

По отношение на останалите належащи проблеми Камерон бе сравнително повърхностен. Борбата против ислямския тероризъм в страната той иска да води с един оспорван британски закон, а не с помощта на Конвенцията за човешките права на ЕС. Изобщо всичко антиевропейско се възприе отново добре на този конгрес. Камерон призова за отстояване на националните ценности, включително английския език, и призова новите мюсюлмански училища да приемат и друговерци, както току-що обеща да стори Англиканската църква.