Прес съобщение на неправителствената организация БАРДА

По повод високия интерес от страна на печатни и електронни медии към БАРДА (Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и Бизнес центрове), във връзка с публикувано на сайта на радио Дойче Веле (DW-world.de) интервю с нашата служителка г-ца Милена Дачева, в две части – от 30.07.2008год. и от 01. 08.2008год., представяме на вниманието ви официалната позиция на нашата организация.

Интервюто дадено от г-ца Дачева, ръководител на направление „Международни програми и проекти” при Секретариата на БАРДА, не е официално изявление на управителния орган на БАРДА, не е съгласувано или подготвяно от ръководството на БАРДА, а е нейно лично виждане, базирано на големия й личен опит в коментираната сфера.

След консултация с членовете на националната мрежа от агенции за регионално развитие и бизнес центрове и обсъждане от УС на БАРДА, официалната позиция на организацията е следната:

- Подкрепя своя служител в изразените виждания по основната тема на интервюто – корупционни практики при управлението на предприсъединителните средства и началото на работа със Структурните и Кохезионен фонд. Твърденията са принципно верни, такива процеси съществуват, изкривяват и обезсмислят ползването на публични средства за постигане на целите на развитието на страната ни.

- Странна за нас е реакцията на представители на централната държавна администрация, тъй като коментираните практики и слабости са широко известни както сред неправителствения сектор, бизнеса и гражданите на страната ни, така и в Брюксел, видно от последните мониторингови доклади на ЕК за България.

- Агенциите за регионално развитие и бизнес центровете, членове на БАРДА, изразяват непримиримост с корупционните практики при управлението на европейските фондове в България, случаите на конфликт на интереси, завоалирани под различна форма; неспазване на европейските регламенти и процедури. Освен порочните практики от години алармираме за недостатъчен капацитет за усвояване на европейските Структурни фондове - както административен, така и експертен.

Важни акценти, на които следва да се фокусира вниманието на държавните институции, обществеността и медиите са:

- Необходимостта от ясно и неповърхностно дефиниране на понятието „конфликт на интереси” при условията на широк обществен диалог и ползването на наложени и утвърдени в Европейския съюз критерии;

- Необходимостта от създаване на отношение на гражданска нетърпимост и нулева толерантност към всеки случай на нарушаване на правила, корупционни практики или подмяна на предназначението на действия, финансирани с публични средства, не само такива съфинансирани със средства от Европейската общност, но и при разходването на публичните ни бюджети.

- Изключително тревожен е фактът, че някои членове на нашата организация изпитват СТРАХ от заемане на открита и ясна позиция от БАРДА по корупционните теми. Този страх притиска голяма част от НПО сектора, огромна част от бизнеса в страната, както и българските граждани и поражда апатия и недоверие към държавността като цяло.

- Обезпокоителна е реакцията на Министъра на държавната администрация и административната реформа, който в телефонен разговор на 01.08.2008год. с Изпълнителния директор на БАРДА, лично обяви „война с всички средства” на една национална мрежа от неправителствени организации, работещи в подкрепа на общините и бизнеса за устойчиво местно и регионално развитие. Това ли е отношението на българската държава към граждани и неправителствени организации, които изразяват отношение към начина по който се харчат парите от техните данъци? Демонстрирано отношение на представител на висшата държавна администрация към граждани и неправителствени организации, изразяващи загриженост за начина, по който се харчат парите от техните данъци, е в пълно противоречие с основните европейски принципи за демокрация и свобода на словото и мисълта и ни отпраща в годините преди 10 ноември 1989, когато държавата използваше “всички средства” срещу гражданите, дръзнали да заемат активна обществена позиция.

- Създадените не от администрацията или с нейната „благословия” граждански структури работят за развитието на местните общности, като извършват дейности и предоставят услуги, които държавата не осигурява, без да получават никаква подкрепа от нея! Защото всеизвестно е, че голямата част от НПО на регионално и местно ниво работят не с помощта, а въпреки бездушието или пречките, които срещат от страна на държавната власт.

- Необходимостта от задълбочена преоценка на адекватността на структурите, определени за прилагане на секторните и хоризонтални политики, конструирани от Националната стратегическа референтна рамка. Определените структури и механизми за прилагане на политиките (национална отговорност), са готвени преди приемането на Регламентите на ЕК определящи правилата за работа със Структурните и Кохезионния фонд и прилагането на Общата селскостопанска политика за периода 2007-2013год. Не са отчетени изискванията за по нататъшно децентрализиране на прилагането им. Конкретен пример: по отношение на Оперативна програма „Регионално развитие” – недопустима и пряко корупционна предпоставка е факта, че в една административна структура (МРРБ) са събрани процесите: планиране, програмиране, прилагане, мониторинг и контрол (Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие"). Не са създадени децентрализирани независими прилагащи органи на териториален (регионален) принцип. Примерът се отнася напълно към почти всички Оперативни програми.

Могат да бъдат добавени още много акценти, но за съжаление първите две години от членството на България в Европейския съюз в значителна степен бяха превърнати в загубено време, изпълнено само с обещания и имитация на подготовка за пълноценно интегриране на страната ни в европейското многообразие.

В заключение: Националната мрежа от Агенции за регионално развитие и бизнес центрове– БАРДА, е неправителствена, независима национална организация, която е създадена с пряката подкрепа на Европейската общност. Членовете на БАРДА са организации с експертна насоченост в сферите на планиране и управление на регионалното развитие и развитието на малките и средни предприятия, а не разследващи органи. Ето защо те могат само да алармират обществото, да изразят загриженост относно разпространението на подобни практики, и в същото време своята надежда, че компетентните институции ще започнат да вършат задълбочено и отговорно работата, за която българските данъкоплатци им плащат.

Благодарим за възможността да изразим официалното становище на организацията по коментираните интервюта.