Прехвърлянето на руски капитали в чужбина

В разстояние на един час руският финаансов министър Алексей Кудрин сбърка в сметките с четири милиарда долара. В

15 часа и 30 минути Кудрин обещаваше на представителите на Съвета на федерациите , че тази година от Русия в посока чужбина няма да изтекат повече от 4 милиарда и 800 милиона долара . Само 60 минути по-късно Кудрин изглежда че беше вече забравил какво бе казал малко преди това. Твърде възможно е заяви финансовият министър до края на годината над девет милиарда долара да напуснат Русия по бързата процедура. Икономката няма никакво доверие в политиката.Миналата година преди всичко аферата около петролния концерн Юкос , който бе отчасти одържавен , доведе до масивно изтичане на пари в чужбина .Според официални статистики на Централната банка 9 милиарда и 400 милиона долара са били изнесени от Русия. Сериозни преценки обаче говорят за изнасянето н 20 до 35 милиарда долара.Реномираната агенция Фич окачестви в своя студията инвестиционния климат в Русия като “ враждебен”. Според агенцията през последните четири години от Русия в чужбина са били прехвърлени сто милиарда долара чиста пара.Само миналата година са били изнесени 33 милиарда долара .Толкова много пари не бяха напускали Русия от 1997 година насам. Сходни са и критиките за инвестиционната атмосфера в Русия също и от страна на анализаторите на световната банка , на международния валутен фонд и на изтточноевропейската банка за развитие. Особено се набляга върху слабата защита на правата за собственост , корупцията и незадоволителна правна система. Руският кредитен институт Алфа Банк констатира в свой анализ че в офшорни т.е. безданъчни зони в цял свят са внесени около триста милиарда долара от Русия. Централната банка посочва официална цифра от 194 милиард долара , които са били изнесени от Русия между 1994 и 2004 година. Не само магнатите от петролната и металната индустрия търсят сигурни пристанища в чужбина. Руският президент Владимир Путин разбра че руската икономика ще стане безжизнена ако изтичането на каапитали продължава както досега. Путин изиска от правителството да подготви амнистия за укрития капитал .Който плати 13 процента данък доход върху укритата сума няма повече от какв да се страхува. Ако само 25 процента от изнесените в чужбина пари бъдат така да се каже “ репатриирани” това би означавало в Русия да влезе капитал от порядъка на 75 милиарда долара , изчисляват анализаторите от Алфа банк. Държавата би касирала десет милиарда долара данък.При такъв приток на капитал , които би бил най-голямата пряка чужда инвестиция в посткомунистическа Русия блюстителите на руската паарична единица ще се видят изправени пред проблем в смисъл че според изследването на Алфа банк рублата ще стане по-силна което паралелно ще отслаби конкурентоспособността на Руся на световния пазар. В Казахстан през 2001 година бе обявена амнистия за изнесен капитал , което доведе до десетпроцентово обезценяване на местната парична единица тенге. Дали семафорът ще даде зелено? В руското правителство между няколко крила се води борба за начина по който да бъде третиран изнесения капитал. Тъкмо органите за сигурност не искат и да чуят за шрока амнистия.Така данъчните власти се опитват да бъде отменен срока за давност за такива провинения , който в момента е три години. Занапред адвокати ще трябва да бъдат принуждавани да дават информация за своите клиенти и за тяхното имущество. Освен това се обсъжда и закон предвиждащ конфискация на имущество с неясен произход.

Фирми от австрийската провинция Щирия принадлежат към най-успешните инвеститори както в новите страни-членки на Европейския съюз така в в страните които се надяват идните години да бъдат приети в евросъюза. Само допреди няколко години бе немислимо че малка Австрия би могла да се нареди на първо ямсто по преки инвестиции в Словения , Хърватия , Румъния и Босна и Херцеговина. В България и Сърбия с инвестициите си австрийката икономика е на второ място , а в Унгария , Словакия и Чешката републк е засега на трета позиция. Във филиали на австрийски фирми в чужбина работят общо 327 хиляди души.Повече от половината работят във филиали в Източна Европа.Йохан Яук от управителния съвет на Райфайезен Ландесбанк вижда в източновропейския пазар огромен шанс за икономиката на австрийската провинция Щирия. “Ние , заявява австрийският експерт, имаме в Източна Европа исторически шанс, би могло да се каже прозорец към галактика от пазари пред вратите на Щирия . Това са Хърватия Словения , но също България и Румъния.” По думите на Йохан Яук 2004 е била отлична година за износа на фирми от Щирия за Централна и Източна Европа .За този регион износът нараства с 20 до 30 процента годишно и това ,подчертава членът на управителния съвет на австрийската Райфайзен Ландесбанк е ессествено конюктурен мотор както за цяла Австрия така в частност и за провинция Щирия.