Пречки пред интеграцията на ромите в Германия

В Германия живеят 200 хиляди синти и рома. 50 хиляди от тях са бежанци от Босна и косово, две трети са без сигурен статут за право на пребиваване. Според даднни на УНИЦЕФ 15 хиляди ромски деца в Германия страдат от социлната изолация, на която са поставени, от стигматизиране и непрестанен страх от екстрадиране. Предразсъдъци, стереотипи и клишета не са никаква новосст в Германия. Яза Ровска работи в училището Амаро Кхер за ромски деца в Кьолн:

Германия се опитва и полага усилия за интеграцията на ромите според своите си представи. Тъй като обаче те нямат нужните познания, а пък рамковите условия за това липсват, ромските деца са по-скоро изолирани, отколкото интегрирани, твръди учителката от училището за ромски деца.

Според Волфганг Бенц от берлинския център за изследване на антисемитизма за изолирането на ромските деца в германското общстево има няколко причини:

Липсва готовност за интегрирането им от страна на мнозинството в германското общество. Идеалният вариант би бил тези деца да учат в целодневните училища. Това би ускорило в най-голяма степен тяхната интеграция и образование. Освен това германия трябва да премхане незабавно забраната за професионално обучение и за работа на младите хора със статут на временно пребиваващи, призовава Волфганг Бенц.

Обучението на ромските деца в целодневни училища не е достатъчно. Това казва Магдалена Ловрич, която също както Яза Ровска, е преподавателка в кяолнското училище за роми. То е с целодневна програма за обучение. Според Ловрич един от проблемите е в това, че германския закон за антидискриминация не се прилага последователно:

Дискриминацията е навсякъде в обществото. Как би могъл един ром да получи, каквото и да е било, след като е винаги последният по веригата. Законът, забраняващ дискриминацията трябва да стане реално действащ, така че ромските деца да получат своя шанс в живота.

И преди в Германия е имало законодателство, което забранява дискриминацията. И все пак приемането на сега действащия закон срещу дискриминацията беше предшествано от дълги дискусии. Толкова дълги, че в крайна сметка ЕС, под чиято инициатива възникна законът, трябваше да окаже натиск върху Германия, за да го приеме. Така че от август 2006-та година този закон е факт. Смисълът му е в това, да се попречи на всякаква възможност за ощетяване на дадено лице по причини, свързани с раса, етнически произход, пол, религия, недъг, възраст или сексуална идентичност. Според експрети обаче, що се отнася до образованието на ромските деца, този закон не се прилага в пълна сила. Според Яза Ровска един от основните проблеми е в това, че за ромските деца не съществува задължително образование. Изключение правят само някои германски провинции, но:

Това не важи за цялата федерлана република. Много провинции като Баден-Вюртенберг, Хесен или пък Саарланд, не желят да въведат задължително обучение и за тези деца. В провинция Северен Рейн Вестфалия такова задължение съществува по простата причиниа,че тук има много ромски общности,

казва Яза Ровска от кьолнското училище за ромски деца. Тя не крие разочарованието си. Проблемите с интеграцията на ромите не са нови. И точно в обединяваща се Европа те би трябвало да стават по-малко. Все повече роми обаче се чувстват изолирани, твърди Яза Ровска:

Тъжното е, че Европа се опитва да бъде единна, да създаде това това единство. Само че това на практика означава от една страна – единна общност, а от друга – изолиране на ромите от тази общност, казва учителката от ромското училище в Кьолн.