Призма

По Великден залите на берлинската нова галерия бяха отворени до среднощ – специално за многобройните посетители, възползвали се от празниците, за да видят гостуващата колекция на Ню Йоркския музей на модерното изкуство. Днес обаче ще спра вниманието ви на други две изложби – по-скромни по мащаб, но несъмнено също тъй забележителни. От средата на март до края на юни в музея Лудвиг в Кьолн гостува уникална колекция от картини на групата ”Дер блауе райтер”, Синият конник, собственост на галерия Ленбах в Мюнхен, а в музея на киното във Франкфурт на Майн неотдавна отвори врати специална изложба, посветена на Станли Кубрик.

През 1957 г. Мюнхен получава невероятно дарение – сбирка от 1000 картини, графики, акварели и рисунки на художници от знаменитата група Синият конник. Дарителка е художничката Габриеле Мюнтер, спътница и съмишленица на Василий Кандински. Щедрото й предложение обаче разединява мюнхенското кметство. Гласовете ”против” са само с един глас по-малко от гласовете ”за”; в крайна сметка дарението е прието. Явно, че в онези години все още са силни предубежденията срещу модерното изкуство на експресионизма, спечелило си главозамайващ успех в годините преди Първата световна война, а впоследствие злостно обругано и отхвърлено като ”изродено” в годините на Третия райх. На дарението – уникална колекция от творби на Василий Кандински, Франц Марк, Габриеле Мюнтер, Алексей Явленски, Аугуст Маке, Паул Кле, Алфред Кубин – галерията Ленбах в Мюнхен дължи световната си слава. От мюнхенската колекция на Синия конник – бляскава, еуфорична, фантастична – кьолнчани и гостите на Кьолн могат да видят 65 платна и серия графики, най-впечатляващите постищения на легендарната група. Композиции, в които цветът се налага над формата и се превръща в носещ смисъла елемент на изкуството; композиции, които търсят предизвикателен синтез и дават израз на сложна и завладяваща емоционалност; които поместват в себе си метафизичната символика на животните на Франц Марк, фантазните видения на Аугуст Маке, приказно-вълшебния свят на Паул Клее, математическо-музикалните абстракции на Василий Кандински.

Изложбата въвежда в кратката, но забележителна история на мюнхенската група художници, получила названието Синия конник. Нека си припомним, че класическият модернизъм е изобщо история на възникване и разпадане на художнически групи, на програмни изложби и предизвикателства, на радикални манифести и манифести, отхвърлящи манифестите. Групата Синият конник не прави изключение – тя възниква сред привични за времето дръзки и резки отрицания. Формира се по-точно през 1911 г., след разпадането на т.н. Ново сдружение на мюнхенските художници, когато съоснователите му Василий Кандински и Франц Марк го напускат и организират своя конкурентна изложба в мюнхенската галерия Танхойзер. Впоследствие изложбата гостува в различни градове на Германия, жъне успех след успех и изгражда славата на Синия конник. Впрочем, названието идва от едноименната картина на Кандински, създадена през 1903 г., но то напомня също за предпочитанието на втория основател на групата, Франц Марк към синия цвят. Защо ”Синият кон” в картината на Франц Марк е син? ”Синьото е мъжественият принцип, то е тръпчивото и духовното”, споделя художникът през 1910 г. в писмо до колегата си Аугуст Маке. Разбира се, съвсем не само заради нюансите на синьото мюнхенската колекция е прочута в цял свят. Дори онези, които не са я виждали отблизо, но познават творбите от безброй репродукции, ще се съгласят, че това е една невероятна експлозия на духовността, която подбужда мисълта и завладява сетивата.

Музиката от ”Одисея в Космоса”. Около средата на 60-те години, когато Станли Кубрик кани Артър Кларк за съсценарист, и двамата едва ли подозират, че този филм ще постави нов жалон в историята на киното. Вдъхновен от един кратък разказ на Артър Кларк, Кубрик разгръща впечатляващ визуален епос на човешката еволюция – на вече състоялата се и на онази, която въображението чертае, която тепърва предстои. ”Одисея в Космоса”, най-амбициозният проект на Кубрик, е завършен през 1968-ма година и затвърждава славата му на най-своеобразния сред най-успешните режисьори на световното кино, включително със спечеления същато година Оскар за специални ефекти. След смъртта на Кубрик през 1999 г. Стивън Спилбърг обобщава заслугите му с думите: ”Той създаде нещо повече от филми. Онова, което ни подари, са всеобхватни прозрения, които не губят, а напротив, увеличават силата на въздействието си, колкото по-често човек се връща към филмите му.”

Джаз, шах и фотография са неговата страст, киното или ”визуалното преживяване”, както сам го нарича – неговата стихия. Още приживе Кубрик е легенда. Започнал кариерата си като фотограф, на 49 години той вече е заснел 17 филма всеки от които – от ”Спартак”, ”Пътища към славата” и ”Лолита" до ”Доктор Стрейнджлъв” и ”Портокал с часовников механизъм” – е събитие в историята на киното. Едва ли не всеки негов проект е мащабен. Неговите специални ефекти са така изключителни, както странен е животът му. Станли Кубрик никога не напуска имението си в Англия, не дава интервюта; колкото малко са публикуваните снимки на този чудак в делника, толкова повече са одумките за характера му приживе. Гений, но и тиранин, педант, скрупульозно изпипващ всяка сцена и взискателен почти до жестокост в работата си с актьорите. Пословична, едва ли не фанатична е и страстта му към детайла. Впрочем, педантично събираните обхватни проучвания и материали, цялата документация на неговите грандиозни филмове проекти, наред с колекциите костюми, реквизити, камери и техническо оборудване съставят само част от огромното наследство на перфекциониста Станли Кубрик. Отскоро то е изложено и представено на площ от 1200 квадратни метра с най-модерна инсталационна и репродукционна техника в Музея на киното във Франкфурт на Майн. Успоредно с изложбата за живота и творчеството му, до края на юли почитателите на Станли Кубрик могат да проследят пълната рертроспектива на неговите необичайни и мъдри филми.