1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Природното бедствие в Индонезия и Тайланд

27 декември 2004

Репортаж от Томас Мор в Сингапур:

https://p.dw.com/p/Atvo
Площадът в Банда-Аче
Площадът в Банда-АчеСнимка: dpa

На аерогарата в Сингапур се приземява самолет от о-в Пукет, Тайланд, с пасажери, успяли да се отправят на път към родината.

Първи турист:

”Много хора бяха изненадани от приливната вълна на плажа”.

Първа туристка:

”Басейнът вече беше препълнен, когато пристигна втората вълна, всички започнаха да крещят и да бягат”.

Втори турист:

”Бяхме в болницата, там е наистина страшно. Мнозина лежаха по пода, навсякъде кръв, ужасно беше”.

Голям брой туристи все още не могат да отпътуват от Пукет. Някои от тях вече не притежават нито паспорти, нито самолетни билети, отнесени от цунамито. Дипломати от 28 държави им помагат, да се измъкнат от острова. Междувременно на тайландкото крайбрежие пристигат все повече спасители. Военните предоставят транспортни самолети на лекари, медицински сестри, за превоз до Пукет на медикаменти, спасителни отряди и кучета, ала също така и за ковчези. ”Още дълго ще трябва да събираме трупове”, заяви тайландският премиер Такси Шинавадре.

Досега в Тайланд са преброени близо хиляда жертви, повечето от тях – чужденци: англичани, шведи, швейцарци, италианци. Досега няма информация за загинали от други националности. Тежки са последствията и в индонезийската провинция Аче. Войници и доброволци струпват телата на жертвите на пазарния площад на главния град на провинцията Банда –Аче. Труповете са покрити с оранжево пластмасово фолио. Оцелелите жертви идват на площада, за да идентифицират телата на загинали близки.

Местна жителка:

”Всичко стана много бързо. Безследно изчезнали са много наши приятели. Някои изгубиха децата си. Моля се на Бога, да ги приеме при себе си."

Обединените нации предложиха помощ, която засега бе отхвърлена. Индонезия е готова да допусне международни спасителни екипи на своя територия едва след три дни. Дотогава правителството гледа на спасяването и обезпечеването на гражданите си като на национална задача. Изграждат се палаткови селища, мнозина от онези, чиито къщи бяха унищожени от приливните вълни, прекараха последната нощ в джамии, защото в досегашните жилищни райони отичащата се вода е все още до колене. Калната почва е благоприятна за пренасящите малария насокоми. Медиците предупреждавата за опасността от епидемии.

Междувременно и премиерът на Австралия Джон Хауърд предложи помощ за засегнатите региони:

Хауърд:

”Мога само да повторя, че австралийците изпитват дълбоки симпатии към своите приятели в региона. Като регионални съседи и приятели ще сторим всичко, което е по силите ни, за да подкрепим засегнатите страни. Според актуланта информация в региона се намират 5500 австралийци, за да окажат помощ на пострадалите австралийски граждани бяха откомандировани 250 дипломати."

Освен моралната и организационна помощ австралия предоставя и незабавна финансова в размер на 10 милиона долара.