Присъдата на българските медици в Либия

ат най-тежкото наказание? Анализ на Георги Папакочев:

Смърт чрез разстрел” – това е зловещата "Смърт чрез разстрел" - това е зловещата присъда, която либийският съд в Бенгази определи за пет български жени, работили като медицински сестри в Либия и обвинени в едно нечовешко престъпление – умишлено заразяване с вируса на СПИН на либийски деца. Решението на съда беше обявено в деня, в който България отбеляза деня на храбростта и на своите въоръжени сили, а произнасянето на присъдата съвпадна и с еднодневното официално посещение на българския министър председател Симеон Сакскобурготски в Германия.

Споменавам тези обстоятелства, тъй като те едва ли са маловажни за цялостната картина на създалата се ситуация. По всичко личи, че въпросния процес отдавна е излязъл извън сферата на правосъдието и е попаднал в прерогативите на международните отношения.

Либия, олицетворявана от своя лидер полковник Моамар Кадафи, преди няколко месеца предприе безпрецедента стъпка да разкрие програмите си за производство на ядрено оръжие и да декларира шумно пред света, че се отказва от тях. Дългогодишните усилия на европейската и американска дипломация в тази посока дадоха своите резултати – авторът на скандалната през 70-те години ”Зелена книга” Моамар Кадафи, човекът, който призна участието на своята страна в организирането на атената с пътническия самолет над Локърби и се съгласи неговите извършители да бъдат осъдени, арабският лидер, смятан за една от основните фигури на международния тероризъм, изведнаж се превърна в държавника, който е готов да върне страната си в лоното на цивилизованите, според западните разбирания, държави. В подготовката на тази сложна политическа метаморфоза, Либия се постара да си осигури необходимите ”разменни монети” и една от тях, за съжаление, станаха шестимата български медици.

Още в древността хората от Близкия изток са били известни с търговските си умения. "Левантийските" търговци са успявали да разменят изгодно не само стоките си, но и да извършват онова, което днес наричаме ”политически сделки”. Подобна е и сделката с обвинените в най-тежкото престъпление българи – заразяването на невинни деца със смъртоносния вирус на СПИН – либийски деца. Очевидно либийският съд, дипломатично обявяван от сегашното българско правителство, като "независим и безпристрастен", не се съобрази с експертизите на учени със световен авторитет доказващи невъзможността българските медици да осъществят подобно пъклено дело. След безкрайни протакания и отлагания на делото този съд отказа да приеме доказателствата, че т.нар."самопризнания" на българите са били изтръгнати чрез изтезания. Дори повече, съдът освободи от отговорност либийските обвиняеми, които са преките извършители на тези изтезания. Спекулирайки с естествените емоции на близките на пострадалите от заразяването със СПИН деца, съдът формално определи смъртни присъди за петте български медицински сестри и един либийски медик. Така ”левантийският” политически пазарлък на либийците навлезе в окончателната си фаза.

Какво следва оттук нататък?

След срещата с българския министър-председател Симеон Сакскобургготски в Берлин, германският канцлер Герхард Шрьодер заяви цитирам: ”Разговаряхме на четири очи с българския премиер по либийския процес, но моля да ме разберете, че в интерес на самите осъдени лица не бих искал да съобщя детайли за нашите намерения, за да не постигнем противното на желанието ни да постигнем преразглеждане на присъдата. Германия ще се опита да помогне за решаване на този хуманитарен проблем и то по начин в полза на осъдените 6 лица. Моля българската общественост да разбере, че колкото по-малко се говори публично за тази изключително трудна мисия, толкова по-голяма е вероятността да постигнем успех”, край на цитата.

С тези думи Герхард Шрьодер изразява не само позицията на Германия, но и на целия ЕС. Ако съдим по изявленията на американския държавен секретар Колин Пауъл за особеното внимание, с което Вашингтон следи процеса в Либия, САЩ също са готови да се включат активно в ”тихата дипломация”, която следва да доведе до положително решение за съдбата на осъдените българи.

Така, в името на окончателното справедливо решаване на процеса, световната общност на практика се включва в ”левантийският” пазарлък с либийците на българска страна. Произнесените смъртни присъди срещу медиците на този етап биха могли да се възприемат като вдигане на залога от страна на полковник Кадафи, който час по-скоро би желал да легитимира себе си и своята страна в семейството на демократичните държави. Как ще завърши този пазарлък предстои да разберем, но онова, което отсега може да се отбележи, е неговата непосилна хуманна цена, която осъдените български медици и българската държава ще продължават да изплащат още доста време.