Присъединяване с предварителни условия

С подписването на спорните до последния момент присъединителни договори за България и Румъния се осъществи една мечта. След десетилетията на комунистическата диктатура и 15 години изпълнен с трудности процес на демократизация двете страни най-сетне пристигнаха в Европа.

За ЕС нямаше алтернатива, макар и интеграцията на тези относително бедни народи да означава голямо предизвикателство. Ако се следваха само икономически или технически критерии, присъединяването трябваше да бъде отказано поради недозрялост. В случая обаче става дума преди всичко за политически сигнал, отправен към България и Румъния, че извървяният път си е струвал, въпреки трудностите, че те са добре дошли в ЕС.

Подписването на договорите трябва да бъде за правителствата в София и Букурещ стимул, да продължават последователно с реформите и да предприемат решителни мерки срещу т.н. “култура на корупцията”. Ако и без това закъснялото с три години присъединяване беше отложено още напред във времето, 30-те милиона граждани на България и Румъния вероятно щяха да са извънредно разочаровани, и то с право, а правителствата щяха да изпитат сериозни затруднения.

Първоначално тези две балкански държави трябваше да се присъединят към ЕС заедно с останалите бивши страни от някогашния “Източен блок” миналата година. Ала по време на продължилата с години наред подготовка за присъединяването стана ясно, че най-вече Румъния ще има нужда от повече време. България успя да приключи присъединителните преговори свръхточно, ала и двете страни бяха третирани от ЕС, все в ущърб на България, като “блок”, когато ставаше дума за датата на присъединяването.

Проблемите не са решени до ден днешен. Както отговарящият комисар на ЕС така и Европейският парламент удостовериха на България и на Румъния, макар и особено на последната, със силни резерви достатъчна зрялост за присъединяване към 1-ви януари 2007 год. И в двете страни-кандидатки първо трябва да се усети ефекта от съдебните реформи. Масивен проблем е корупцията. Ето защо е правилно, че ЕС за пръв път въведе в договорите предпазна клауза, с която се определя, че приемът може да се отложи с една година, ако комисията не съзира напредък.

България и Румъния получават голям аванс от доверие, което, нека се надяваме, ще оправдаят в името на Европа. А общността е изправена пред сериозни финансови предизвикателства. Над 40 милиарда евро ще струва интеграцията на българите и румънците в евросъюза през следващото десетилетие. Несъмнено благодарение на членове номер 26 и 27 всекидневната работа и решаването на проблемите в общността със сигурност няма да станат по-лесни.

Със свързаният с предварителни условия присъединителен механизъм ЕС същевременно дава и пример за следващите по ред кандидати от Западните Балкани и Турция. Посланието гласи, че в бъдеще обещанията от Брюксел и от столиците на старите страни-членки ще са по-малко щедри и зрелостта за членство ще се преценява по по-строги правила.

Това би могло да означава за някогашните участвали в граждански войни страни като Хърватия, Сърбия-Черна гора и Босна-Херцеговина, че приемането им в европейския клуб е все още далечно бъдеще. Още повече, че за тези държави е в сила и допълнителното условие за сътрудничество с трибунала срещу военните престъпления в Хага.

В бъдеще препятствията ще бъдат по-нагъсто и по-високи. ЕС като цяло е уморен от разширяванията.

Исканията на консервативната опозиция в Германия за препреговаряне на договорите за присъединяване с Румъния и България, продиктувани от страховете от дъмпинг на пазара на работната ръка, звучат по странен начин наивно. В договорите и без това са предвидени преходни срокове, ограничаващи свободното право на придвижване и избор на работно място за румънски и български евтини работници. Да се започват наново преговори по целия пакет, би означавало необходимост от събиране на правителствена конференция на всичките 25 държави от ЕС. По отношение на присъединителните договори е в сила принципът “изцяло или изобщо не”. Германското федерално правителство прие договорите още преди месеци и по това време от опозицията не последва никаква реакция, но тогава не се водеше и предизборна борба в германската федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия.