Проблемите на пазара на труда в Германия

Не е чудно, че работата на докерите все още съдържа и известна доза романтика. Часът е пет следобед, слънцето залязва иззад гората струпани контейнери, гигантски купчини товари и колосални кранове. Това е краят на работния ден за 29-годишния Андре Лихтенауер-кранист. Работата го изцежда, но това не го безпокои. “Важното е, че е сигурна” – казва дипломираният специалист по търговия на едро. Неговият работодател – Хамбургското пристанище – така и не може да се справи с осигуряването на достатъчно персонал за обслужването на крановете и контейнерите.

Пристанището е във възход. През тази година са били разтоварени точно 8 млн контейнери, което е с един милон повече от 2004-та година. А до 2012-та година количеството предстои да бъде удвоено. Пристанището има остра нужда от нови работници, най-малко 1000 души – хора като Лихтенауер.

Той е от хората, които печелят от глобализацията, от това, че Китай наводнява света с евтини стоки, срещу които купува машини и висококачествени продукти от експортьора-шампион Германия.

Само че – има и твърде много потърпевши от глобализацията – като точно през 2005-та година те са много повече, отколкото преди. В икономическите новини доминират съобщенията за закриването на работни места и изнасяне на производството. Преди основната причина за закриването на работни места беше недоброто състояние на съответното предприятие, днес менижърите съкращават броя на служителите и тогава, когато фирмата се развива съвсем добре.

Шефът на Дойче Банк Йозеф Акерман, например, обяви през февруари, че годишната печалба на банката е 4,1 млрд евро, като паралелно обяви, че ще бъдат закрити точно 2000 работни места в Германия. Производителят на домакински уреди Миеле пък е вече горд, щом може вместо предварително планираните 1100 да закрие само 888 работни места. За сметка на това – произвежда и в Чехия и в Китай. Дойче Телеком възнамерява да се раздели с над 30 хиляди свои служители – конкуренцията при стационарните телефони расте. Проблемът изобщо не отминава и по-малко зрелищните дребни фирми, за които хич и не се споменава по медиите – тенденцията е засегнала всички браншове. Само в областта на занаятчийството са съкратени 140 хиляди работни места, от осемте водещи професионални съюза в Германия само този на специалистите в сферата на високите технологии съобщава, че през тази година има нови попълнения и нови работни места. По същия начин стоят нещата и в банковия сектор – от кризисната 2001-ва година насам банките са се разделили с най-малко 70 хиляди свои служители. Особено модерно напоследък става изнасянето на по-високо квалифицираните работни места във външни дружества – където често се плаща само половината от банковите тарифи и се работи много повече от 38 часа и половина. Същевременно банките гледат да избягват съкращенията – за сметка на предпочитаната форма – разтрогване на трудовия договор. Например – чрез принудителното оставяне на съответните служители в стаи без телефон и компютър – така наречените изолационни стаи – след няколкомесечен престой в които мнозина служители с готовност се подписват под разтрогването на трудовия си договор.

Чрез този подход предприятията целят постигането на достатъчно добра форма за глобалната конкуренция – и сдобиването си с повече атрактивност за акционерите. Само че докъде ли би могъл да стигне този процес? Дали в Германия изобщо е възможно откриването на нови, висококачествени работни места? “Абсолютно” – казва Ханс Депе, шеф за Германия на американската фирма за производство на чипове АМД. Преди две години – въпреки сериозната съпротива от страна на американците – той успява да извоюва построяването на втори филиал в Германия в Дрезден – не на последно място благодарение и на държавното участие от половин млрд евро насърчителни средства. До края на 2006-та година Депе възнамерява да назначи 1000 нови колеги. Междувременно концернът АМД се е превърнал в най-големия чуждестранен инвеститор в източните германски провинции след обединението. И защо? “Защото тук всичко е наред – квалификацията, мотивацията, гъвкавостта” – обяснява Депе. “Аз не гледам на персонала като на разходно перо – продължава той, а като на ресурс, с който менижърите трябва да се отнасят максимално грижовно”.

Подобни добри новини като тази от Дрезден са в състояние бързо до доведат да оптимизъм експертите по пазара на труда – но често прибързано. Анализ на Нюрнбергския институт за професионално развитие сочи, че принципно броят на трудещите се през изминалата година е останал постоянен. Само че броят на социалноосигурените работни места с пълно работно време е спаднал осезаемо. Точно 450 хиляди души с пълно работно време по-малко са плащали през 2005-та година вноските си за пенсионно и здравно осигуряване и за защита от безработица. Прогнозите на института са, че през 2006-та година броят им ще намалее с още 300 хиляди души.