Проблемите на румънските работници в чужбина

Времето е чудесно, но на разширението на болницата в град Ратинген не се прави нищо. В началото на октомври 21 румънски работници преустановиха работа, защото от два месеца не били получавали абсолютно никакви пари. Те са в такова окаяно положение, че нямат пари дори за прехрана. Освен това им било казано, че в близките дни трябва да напуснат бараките, където живеят, за да направят място за нова партида работници. Михай Балан от Европейското сдружение на гастарбайтерите обяснява какво е актуалното положение:

„Продължаваме да чакаме отговор от германския генерален предприемач. Настроението е все още борбено, хората си искат заработените пари. И ние сме убедени, че ще ги получат.”

Междувременно кьолнската служба за финансов контрол на работата на черно се е заела със случая. Впрочем не само в Ратинген: румънски и полски работници в Есен са заявили претенции за 90 000 евро, които не са им били платени от съответните предприемачи. Вследствие на намесата на германските власти група румънски работници в Аахен успяха междувременно да си получат надниците.

На повечето румънски работници било обещано месечно възнаграждение от 1500 евро нето. На място обаче положението драматично се променило. Те получавали едва 7, 50 евро на час, докато според германския закон минималното заплащане в строителството възлиза на 8, 92 евро. Те били накарани да подпишат някакви документи, уж за регистрация, при това без да знаят немски:

„Фактически ние просто не знаехме какво подписваме. И хабер си нямахме за това.”

Те не са знаели например, че трябва да се плащат вноски за болнично и социално осигуряване и не са плащали нищо. Така че сега са застрашени и от наказателно обвинение в укриване на данъци.

Румънските работници са напълно дезориентирани и не знаят какво ги очаква в бъдеще. Ето какво казва Матиас Кирхнер, генерален секретар на Европейското сдружение на гастарбайтерите:

„Въпросът какво ще става по-нататък е много деликатен. От една страна те знаят, че работят при незаконни условия, и че може да бъдат глобени. Възможно е занапред да им бъде трудно да си намерят друга работа в Германия.”

Междувременно желанието на румънците да работят в Германия и изобщо в чужбина доста се поохлади, както казва един от работниците:

„Бих искал разбира се пак да работя в Германия, но същевременно не мога да забравя какво стана тук с тази фирма. И изобщо дали ще получа отново разрешително за работа в Германия?”