Проблемното дете

Дълго време София и Брюксел си бяха чужди и непознати – от времето на Студената война са и най-добрите примери за идеологическата словесна война, водена тогава в България със средствата на комунистическата пропагандна машина срещу онези “лошите” на Запад, наричани още капиталисти, империалисти, експлоататори на човека от човека и какви ли не още дивотии си спомняме от онези години. После по икономически причини комунистическият блок се срути, загуби водената дотогава с много хъс идеологическа война със Запада, което наложи и спешна промяна в цялостната нагласа към него. Изведнъж бившите “соц”, в т.ч. България, откриха в западните европейски демокрации свой модел за подражание и пример за новата посока, в която те тръгват в най-новото си развитие.

Решиха да си стават по-близки, тръгнаха да се опознават, преминаха през фазата на асоциираното партньорство, а днес вече са и истински партньори – членове на едно и също семейство.

Проблемът е, че в това семейство нещата не вървят

То се оказа сбор от твърде различни характери, навици, култура и манталитет - пълно разминаване в ценностните системи. Представете си го образно така – семейство на порядъчни и образовани родители, които през ден трябва да ходят в директорската стая, защото синът им краде в училище, и те всеки път се червят и обещават крути мерки, и така до следващата среща при директора.

Нещо такова се случва и в семейството, в което отскоро България членува. Тази седмица от Брюксел пристигат инспектори, които в навечерието на поредния мониторингов доклад ще проверяват, дали детето е спряло да бърка в джобовете на европейските си приятелчета. Така трябва да тълкуваме посланието, изпратено преди няколко дни от европейската комисарка по земеделието и развитието Мариан Фишер Боел. Заслужава си да си припомним нейните думи: “Докато не изясним какво се случва там, няма да получат никакви пари”, каза тя. Разбира се - неофициално.

София отново пред изпит

Толкова директно досега никой не беше подхващал "ученика България". И толкова директно никога досега не са звучали предупрежденията на Брюксел. Очевидно чашата на търпението трябва да е преляла, за да тръгне еврокомисар да говори толкова недипломатично. И очевидно София отново е изправена пред труден изпит. Може би най-сериозния в най-важната сесия за София, започнала на 1 януари 2007 година. Сесия, която заради ситематичен отказ да си научи новите уроци, София е на път да загуби катастрофално. И прогнозата на Франко Фратини, че и този път България ще се размине без предпазна клауза, никак, ама никак не бива да успокоява София.