Провокациите на Ахмадинеджад вредят на Иран

Само преди няколко седмици Ахмадинеджад заяви, че Израел би трябвало да бъде изтрит от географската карта на света, сега пък поставя под въпрос холокоста. Едва ли е случайност факта, че той прави тези изявления в Мека, в рамките на срещата на “Организацията Ислямска конференция”. Също както и това, че думите му се разпространяват от арабската програма на иранската телевизия. Ахмадинеджад очевидно залага на това, че с подобни думи ще породи симпатии и съчувствие сред ислямския свят. Това вероятно ме се е удало. Но на каква цена? Тезите на иранския президент са заразителни най-вече за обикновенните и онеправдани хора, които предпочитат да търсят корените на своята мизерия в съществуването на държавата Израел и “арогантността” на Запада, отколкото у собствените си режими. Това са кръгове, които и до днес са убедени, че 11 септември е бил израелски комплот, и които са най-възприемчиви за идеите на Осама бин Ладен и неговата терористична мрежа Ал Кайда.

Не може да е в интерес на Иран това, че неговият президент се нарежда сега в същите среди. Ахмадинеджад беше избран за държавен глава, защото обещаваше помощ за бедните. Вместо да спазва обещанията си, той сега вкарва цялата страна в затруднено положение. И бедните и богатите в Иран ще носят в бъдеще последствията от радикализацията на страната – форсирана почти ежедневно от президента Ахмадинеджад. При предшественика му Хатами и още преди това при Рафсанджани, Иран започна да се завръща в семейството на световната общност. Президентът Ахмадинеджад сега явно се отклонява от този път. При това не е нужно , човек да се задълбочава над отделните провокации на президента, защото те са така абсурдни и недипломатични, че докарват до отчаяние по-умерените иранци. И то не, защото изпитват симпатии към Израел, а защото са загрижени за собствената си страна. Те осъзнават също така, че радикалният курс на президента подсилва позициите на радикалните сили в страната и в региона и затвърждават едно впечатление, според което Иран така или иначе принадлежи към на-мракобесните сили в света. Споровете около атомната програма са най- ясният пример за това: преговаряйки с Иран, европейците искаха да създадат противовес на неприкритите американски заплахи за военна интервенция. Преговорите обаче междувременно са прекратени и възобновяването им явно ще става все по-трудно. Защото всяка нова атака на Ахмадинеджад увеличава подозренията към Иран.