Процесът злоупотреби във връзка със закупуването на концерна Манесман

Съдържанието на случая е ясно и замесените въобще не го оспорват. Давали сасе пари, а шефът на Дойче Банк Йозеф Акерман и бившият шеф на синндиката ИГе Метал Клаус Цвикел са одобрявали тези плащания. На дебати подлежат само въпросите за размера на плащанията и дали те са били оправдани и законни. Същината на злоупотребата е неправомерно обогатяване в ущърб на трета страна, а това ще рече на акционерите. А такова нещо е наказуемо деяние и като такова трябва съответно да бъде наказано. Грубичко казано така се аргументира дюселдорфската прокуратура.

Също и противоположната позиция може да бъде изразена с малко на брой думи. Бившият шеф на Манесман Клаус Есер и подведените сега под отговорност негови колеги чрез съпротивата си срещу закупуването на концерна са удвоили курса на акциите на концерна. Парите отпуснати от Контролния съвет за него и колегите му при уволнението им били направо смешни суми в сравнение с тези давани в други държави. Те били изкарали за акционерите си стократно повече. Къде са тогава нанесените им щети? Председателкат на съда не е за завиждане, защото навлиза в непозната територия. Наказателно право срещу акционерно право, въпросите за съответствие и за правна норма. Всичко това оставя много възможности за интерпретации. На съдийката положението й и затова не е лесно, защото още преди процеса в медиийте се вдигна много шум, при който става дума не за повече или по-малко, а за мястото на Германия в световната икономика. Подсъдимите във всеки случай не само, че се считат за невинни, но и като жертви на един жаден за популярност прокурор, започнал сред обществеността кампания на завист.
В работата обаче вероятно има и нещо добро. Сред висшия ешелон в Германия този случай може да стане повод за нова, по-прозрачна форма на вземане на решения. Действията след закапуването на Манесман бяха всичко друго, само не и прозначни. Същи и представителите на служителите играят безславна роля по време на съмнителните съвещания на контролния съвет, която оставя много въпроси без отговори. Обществеността обаче междувременно проявява много по-голяма чувствителност спрямо ръководствата на фирми. Тя настоява за прозрачност и контролните съвети да вършат това, за което им се плаща, именно да контролират действията на менижмънта. Ако случаят Манесман допринесе за това в бъдеще герамнските менижъри да обмислят повече етическите и моралните последици от решенията си, тогава вече ще бъде спечелено доста, включително и за мястото на Германия в световната икономика.