Първите съвместни военни маневри на Русия и Китай
17 август 2005
Маневрите с участието на 10 хиляди военнослужещи, 2000 от тях от руската армия, започват въъв Владивосток и ще продължат в китайската провинция Шандонг, както и в близките акватории. Москва и Пекин се стремят от известно време насам да развиват отношенията помежду си чрез интензивен търговски обмен и политическо сближаване към “стратегическо партньорство”. Историческа стъпка към тази цел бе направена през октомври 2004 год., когато след продължили 40 години преговори Русия и Китай се споразумяха за общата си граница. Ето защо президентът Путин тогава заяви следното:
“Всеки обективен наблюдател ще сподели моето мнение, че през последните години в руско-китайските отношения бе постигнат голям напредък. Отстранихме всички разногласия между нашите държави. Днес няма проблеми, които да не бихме могли да решим открито и абсолютно приятелски и чието разрешение да не е приемливо и за двете страни”.
Сътрудничеството между двете ядрени сили е допълнително окрилено от обстоятелството, че понастоящем все още и двете държави се нуждаят една от друга заради амбициите си като велики сили и доктрината на многополюсния световен ред. Китайските въоръжени сили зависят почти изцяло от руските оръжейни доставки. Бедният на петрол Китай също така остро се нуждае от руския нефт. От сближаването с Китай президентът Путин се надява, Русия да успее да си възвърне статута на велика сила, при това без да поема демократичните задължения, каквито би изисквало партньорството със Запада. Руският министър на отбраната Сергей Иванов оповести еднаквостта на интересите на Китай и Русия още преди една година с думите:
“При подобно голям обем на военно-техническото сътрудничество, то не е насочено срещу никого. Нашето сътрудничество се базира на общите ни фундаментални интереси, да поддържаме стратегическата стабилност и сигурността в азиатско-тихоокеанския район. Свидетелство за това е фактът, че нашите позиции по всички регионални конфликти и горещи точки съвпадат. И при гласуванията в Комитета по правата на човека на ООН ние сме единни.”
Защото Китай и Русия се смятат застрашени по отношение на сигурността както от ислямския тероризъм така и от САЩ и тяхната стратегия в Средния и Близкия изток. В този контекст трябва да се разглежда и т.н. “Шанхай Кооперейшън Органайзейшън” /Шанхайска организация за сътрудничество/, включваща Русия, Китай и 4 средноазиатски страни от ОНД. А също така и настоящите военни маневри.
Наистина в ученията участват също въздушно-десантни войски и ВМС, което буди подозрението, че маневрите индиректно са насочени срещу Тайван. А това може би играе винаги роля сред китайските военни кръгове. Ала маневрите под наименованието “Мирна мисия 2005” според официалните комюникета симулират уреждането на конфликт в имагинерна трета държава, където в борбата срещу тероризма се е стигнало до етнически безредици. Руските и китайските войски се явяват фиктивен миротворчески корпус на ООН, обуздаваща регионалния конфликт.
Сценарият не без основание буди асоциации със събитията в Узбекистан и Киргизия т.г.
Че Русия обяви влиянието си върху азиатските републики от ОНД за “стратегически приоритет”, е широко известно. Вниманието, което Китай отделя на региона обаче също не е изненадващо: Пекин е силно заинтересован от тамошните суровинни залежи и евентуални транспортни коридори към Китай. Освен това Китай се стреми и към овладяване на радикалния ислям, визирайки угурите-мюсюлмани в западен Китай.
Със съвместните военни маневри Русия и Китай демонстрират пред света и най-вече пред САЩ, че са способни да си сътрудничат, най-вече с поглед към Централна Азия. На преден план обаче спроде мнението на руски експерти понастоящем е все още повече символиката отколкото действителното военно сътрудничество. Защото има една неоспорима граница на руско-китайската общност на интереси: и за руските стратези в средносрочна перспектива би трябвало да е ясно, че икономически по-мощната “Поднебесна империя” може да изпревари Русия и във военно отношение. Тогава на Русия би била отредена ролята на младши партньор на Китай, което би противоречало на традиционните стремления на Кремъл.