Пътят към демокрацията е предначертан

Когато Садам Хюсеин провеждаше избори, резултатите от тях винаги бяха предвидими и властите всъщност само трябваше да внимават, да не допуснат случайно грешката, да обявят над сто процента изборен резултат. Възможно е и сега привържениците на преобладаващо шиитския ”Обединен иракски алианс” да са очаквали убедителна победа, ала 47,6 % са напълно почтен резултат, който по всяка вероятност осигурява на представителите на тази изборна коалиция очаквания достъп до най-важните политически постове в страната. Останалите политически сили също нямат повод за недолоство: кюрдите станаха с 25,4 % втора по значение политическа сила, трети се класира настоящият преходен президент Ияд Алауи с близо 14 % от гласовете.

По-важен от тези проценти обаче е несъмнено фактът, че за пръв път в Ирак, а и в голяма част от Арабския свят, избирателите действително имаха право на избор, а не бяха принудени да дадат съгласието си за режим, който не допуска дори номинална опозиция.

Критиците обръщат внимание, че това не били свободни избори, тъй като са проведени под окупация и повечето сунити не могли да участват. Тези аргументи са само на пръв поглед убедителни, защото на сунитите нито преходното правителство, нито окупаторите попречиха да участват в изборите. Попречиха им радикалните сили в собствените им редици и собственото им духовенство, изпаднало на свой ред под натиска на екстремистите. А избори в условията на окупация се провеждани и във Федерална република Германия през 1949 година. Свободни избори, превърнали се в основата за свободния демократичен ред в Германия.

Разбира се, по онова време в Германия го няма насилието, под което сега страда Ирак, но все пак остава надеждата, че с изборите край Тигър и Ефрат и там ще бъде подет подобен процес на демократизация. Избирателите демонстрираха, че ценят перспективата на свободата високо и са готови да рискуват за нея живота си. Би било трагично, ако не се удаде да се продължи по така започнатия път.

А този път е предначертан, ала води през много минни полета. Сега избраният преходен парламент трябва да номинира президент и двама заместници, които на свой ред да определят правителствения ръководител. Парламентът трябва да преработи конституцията и да я приеме, а през декември – отново да се проведат избори на базата на тази нова, преработена конституция и по този начин – напълно легитимни.

Препятствията по този път ще се повече от достатъчно. Например по въпроса, доколко ”ислямска" да бъде държавата. Има обаче и надежда: дори религиозните лидери на шиитското мнозинство отхвърлят иракска версия на "ислямска република". Ако останат на този курс, ще могат да се сформират коалиции и тогава вероятно ще може да се очаква, все още демонстрираните етнически и религиозни разногласия в бъдеще да означават по-малко, а на тяхно място да застанат политически партии. Тези политически партии тогава ще бъдат отворени за всички – в това число и за сунитите, за да може Ирак да съхрани националното си единство.