Равносметка на германското ротационно председателство на Европейския съюз.

Както се очакваше, германската федерална канцлерка Ангела Меркел направи в речта си положителна равносметка на германското ротационно председателство. Постигнатият компромис на европейската среща на върха в края на миналата седмица увенча, така да се каже, шестмесечното председателство на Меркел.

“Очертахме насоките за обновена обща основа на Европейския съюз. Преодоляхме застоя. В крайна сметка опровдахме доверието. Избягнахме разцеплението.”

Въпреки ожесточената съпротива на Полша и отчасти на Великобритания 27-те страни-членки на съюза успяха да постигнат споразумение за основен договор на Европейския съюз, който бива разглеждан като един заместител на провалилата се конституция. Ангела Меркел предупреди Полша, че не бива с лека ръка да проиграва доверието, създавано години наред. Само нейната заплаха, че ако трябва, основният договор ще бъде приет и без Полша, накара полския министър-председател Ярослав Качински да отстъпи. Това е струвало много сили и нерви, заяви Ангела Меркел. Страните-членки трябва с общи усилия да продължат да работят за интеграцията и разширяването на съюза. Не бива да се допуска “Европа на двете скорости”.

“Това не бива да бъде цел на нашата политика, иначе в Европа ще се отворят нови пропасти. Струва си труда и усилието, отново и отново да търсим общия път за всички страни-членки. Според една африканска поговорка ако искаш да си бърз, е по-добре да вървиш сам, а ако искаш да стигнеш далеч, е по-добре да вървиш с другите.”

Германският външен министър Щайнмайер даде положителна оценка на германското ротационно председателство. Връщайки се шест месеца назад, към първите дни на председателството, което започна на фона на присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, той заяви:

“Според календара началото беше на 1. януари 2007 и аз съм радостен, че реших да прекарам 31 декември в Румъния и първия ден от новата година в България. Това действително бяха вълнуващи събития, които тогава явно се отличаваха от настроението в Европа и сигурно си спомняте това не по-зле от мен. Европейската стагнация и униние в онзи момент – тъй явен беше техният контраст с преживяванията ни на “Площада на революцията” в Букурещ и на следващия ден в София, тъй явен беше контрастът с надеждата на хората там да се влеят в сплотения Европейски съюз. Това в някаква степен засили увереността и ангажимента от наша страна, защото в този момент, най-късно в този момент осъзнахме, че не бива да разочароваме тези стотици хиляди хора, излезли на улицата да празнуват присъединяването си към нас.”