Равносметка на театралния фестивал в Берлин

Театралната среща в Берлин не е фестивал, който да се опита да въздейства с претоварената си програма. Само десет постановки бяха поканени в Берлин след селекция от жюри, състоящо се от театрални критици, обиколили Германия, Австрия и Швейцария, за да подберат най-забележителното от тазгодишната театрална продукция. Над 300 спектакъла са били изгледани от членовете на жюрито. Поканата за участие в Берлин е сред най-престижните отличия на немскоезична сцена.

Тазгодишната програма не очерта някакви изявени тенденции. Десетте спектакъла бяха твърде различни. От 8-дневен пърформанс без почивка до модерно окастрения спектакъл по класическо произведение. Общото бяха

оригиналните сценографски решения

Хю Рорисън от лондонското театрално списание "Плейс Интернешънъл" прави следната преценка за немскоезичиния театър:

"Дотира се с много пари. Така могат да се осъществят пищни спектакли. Повече пари, по-добра сценография".

Сигурно обаче най-зрелищната сценография не беше най-скъпоструващата. За постановката на Дойчес Театър в Берлин на пиесата на Герхарт Хауптман "Плъховете" Олаф Алтман бе изградил широка, но много ниска кутия. Актьорите не можеха да стоят в нея прави и създаваха впечатлението на сплескани между две огромни дървени плоскости. Идея, която бързо би се изчерпала, ако изпълнителите на запълваха с енергията си тясното сценично пространство - начело с Констанце Бекер, която радва със силното си изпълнение на г-жа Джон.

И други постановки впечатляваха с великолепните актьори. Улрих Матес в ролята на чичо Ваня в едноименната пиеса на Чехов, Хилдегард Шмал в ролята на Просперо от шекспировата "Буря" и Йоахим Майерхоф като Хамлет. Ала

нови течения почти нямаше

Почти всички поканени на театралната среща постановки бяха на известни режисьори. Юрген Гош и Кристоф Марталер са едва ли не постоянно присъствие. Не би ли трябвало от фестивала да се очаква повече иновативност? Директорката на фестивала Ирис Лауфенберг клати отрицателно глава:

"Нещата са такива, каквито са и критиците от жюрито също не селекционират според критерия: хайде, сега да правим течение".

Жюрито се е забарикадирало зад твърдението, че на фестивала не бива да има квоти - нито за стари, нито за млади режисьори, нито за държавни театри, нито за свободни сцени. Канят се предимно онези продукции, зад които в най-нормалния смисъл на думата би могла да застане средностатистическата публика.