Разберете: умишлено ни подлудяват | България | DW | 17.01.2018

България

Разберете: умишлено ни подлудяват

Истината е, че днес все по-засилено ни управляват чрез целенасочено масово влудяване, заразяват ни със страхове, истерии и омрази, твърди проф. Ивайло Дичев и посочва стряскащи примери. Не само от България.

default

Нали не искате иракски бежанци от третия пол да изнасилват децата ви в тоалетните? Или утре жена ви, между фризьорката и шопинга, да мине през хирургията и да си смени пола? Или пък някой очарователен еврочиновник да разколебае сексуалната ориентация на гордите ви политици? В такъв случай бързо се подреждайте в редиците на българските популисти!

Мислех си, че вече нищо не може да ме изненада, но идиотизмът около Истанбулската конвенция надхвърли всичко познато. Един мой студент преди време брилянтно преименува Патриотичния фронт на „Параноичен фронт“, но сега до тях се наредиха „автентично“ десни, та даже вкупом българските социалисти.

Параноя.bg

Параноя - това е психическо разстройство. При него болният развива крайна подозрителност, която го кара да открива следи от заговор срещу ценната си персона в наглед безобидни неща. Някой го погледнал особено, после чул шушукане зад гърба си, а след това мистериозно му спрял за две минути интернетът. Страдащият от параноя обикновено не е глупав - в сюжетите, които въображението му изгражда, има логични вериги, но те са толкова дълги и малко вероятни, че в един момент го отпращаме към психиатър.

Да, възможно е някой ден иранец или иракчанин от третия пол да изнасили някого (впрочем, кого точно изнасилва човек от третия пол - може би такъв от четвърти, от пети?). Но как точно Истанбулската конвенция ще предизвика това крайно невероятно събитие? И започват логически връзки - има в текста една тайна думичка, която злонамерен еврочиновник ще преобърне наопаки, после Сорос ще подкупи някой управник, който пък ще се окаже от третия пол… И ето как неусетно стигаме до училищната тоалетна.

Проблемът с параноята, както знаем, е в това, че всеки разумен аргумент срещу уж ужасния заговор се превръща в елемент от Плана. Значи ако министри опитват да обяснят, че в Конвенцията няма нищо различно от казаното (сиреч, борба срещу насилието над жени), те автоматично стават брънка от заговора и колкото повече отричат, толкова повече се самоизобличават (и ако аз тук пиша този текст, непременно се каня да предложа брак на Доналд Туск). Затова болният няма защо да се убеждава рационално: успокояват го с лекарства или каквото там знае медицината.

Работата е в това, че днес обществата ни все повече се управляват посредством целенасочено масово влудяване; както военните разработват биологически оръжия, така в политиката явно имат на въоръжение психиатрични такива. И това отдавна - поне от лова на вещици насам. Днес обаче - след рухването на авторитетите на църква, интелектуалци, наука, държава - работата е наистина неудържима. Наричат го „фалшиви новини", но може би трябва да преосмислим това понятие. Защото рядко става дума за фалшиви илюзии, фалшив оптимизъм, фалшив смисъл на живота. Не, заразяват ни със страхове, подозрения, истерии, омрази.

Вижте например как кафявите медии посрещат протестите срещу продажбата на Пирин на офшорна компания - хората били платени от конкуриращи швейцарски ски-предприятия. До десет хиляди човека само в София! Добре са се охарчили явно. Възможно ли е изобщо? Ами вероятността е може би с няколко милионни по-голяма от това да ни изнасили иранец от третия пол. Нали криминалните сериали са ни научили на тази желязна логика: гледай кой има полза. Имат ли полза швейцарците от това да няма втори лифт? Имат. Пари имат ли? Имат. Върви, че опровергавай.

"Лудост за 7 милиона"

Ако продължа с психиатричните метафори, гражданите целенасочено се превръщат в социопати - агресивни, импулсивни, лишени от морална оценка и способност да разбират другия. Затова и така лесно се подменят обвиненията срещу онези, в чиито морални основания социопатът не може да вникне - ту им плаща Сорос, ту Юнкер, ту са комунисти, ту бизнесмени. Самото това прескачане на омразата от една на друга тема е част от медийното заболяване.

Подобна социопатска реакция произведоха и около бежанската вълна. Такива фобии преживяхме навремето и при влизането в ЕС и в НАТО, а още по-преди - около „връщането“ на турските имена, когато Кърджалийски окръг аха да бъде окупиран от съседите. Но развитието на социалните мрежи направи технологията за поболяване на публиката далеч по-ефикасна. Ако получиш произвеждащо тревожност съобщение от близък, който вече е психясал, много вероятно е да психясаш и ти. Има един френски термин - „лудост за двама“. При нея става дума за психическо разстройство вътре в двойката, при което болестта на единия се усилва от тази на другия. При нас май ситуацията е „лудост за 7 милиона“.

Простото обяснение на това, което става, е политическо. Обединени параноици опитаха бързо да отклонят вниманието от това, че бяха разкрити като лобисти на безработния Георгиус от Кипър. Мозъците на БСП пък май са опасно изложени на руските тролове. Въпросът е защо тази технология успява, защо ѝ се хващат иначе нормално изглеждащи, понякога дори образовани наши съграждани? Малко усилие трябва, за да прочетем споменатата Конвенция и да се убедим какво има и какво няма в нея; нищо не пречи да се информираме и за строителния балон в Банско, който очаквано се пукна - през последните десет години виждаме срив на цените на квадратен метър от 1300 на 350 евро; ако щете, отрезвяващ ефект би имало да се огледаме и да проверим дали наистина сме заляти от бежанци-нашественици, които са променили ДНК-то ни. Но като че ли нещо се е случило с обществото ни. Хората са се разбунтували не само срещу авторитетите, но и срещу самите факти. Гледайте си работата, ще мисля каквото ми е кеф!

Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

Не е само България

Проблемът, впрочем, не е само български. Току-що излезе изследване на фондация „Жан Жорес" за вярата в конспиративни теории при една по-стара демокрация, каквато е тази във Франция. Резултатите потресоха изследователите. И допускам, че ако направим подобно изследване в България, ще се потресем и ние.

55% от французите вярват, че Министерството на здравеопазването, в съучастие с фармакологичните компании, крие от гражданите истината за вредните последствия от ваксините. За 32% СПИН-ът е биологично оръжие, изплъзнало се от американските лаборатории. Една четвърт смятат, че тайни общества управляват планетата. Също толкова са убедени, че ни изпращат бежанците, за да бъде подменено населението на Европа. 20% вярват, че следите от самолетите са химикали, с които ни пръскат, за да намалят световното население. 18% са креационисти - тоест, отричат еволюцията и вярват, че Бог бил създал живите същества преди около 10 000 години. До 16% са намалели последователите на конспиративната теория, че американците не са стъпвали на Луната. И накрая - специалната награда за 9-те процента французи, които вярват, че Земята е плоска и че учените, които твърдят друго, ни лъжат и мамят.

Ще кажете - наивни хора, трябва да бъдат образовани. Но работата е там, че информационната машина усилва тези потресаващи мнения. Медиите и особено дигиталните платформи печелят именно от това - от слухове, небивалици, яростни спорове. Дори когато разобличавате подобно твърдение, пак им правите трафик. Как се управлява общество, превърнато в лудница? - ще попита някой. Ами може би много лесно. Вероятно точно поради тази причина се извършва това подлудяване на гражданите - за да ги направят по-управляеми.

Разпад. А след разпада?

Не знам дали в тази разпадаща се публичност „демокрация" е дума, която все още има смисъл, но въпреки това ще упорствам. Главното при нея е доверието. Не абсолютно, безкритично, наивно, но все пак доверие, здравословно доверие. Онова доверие, което хората са имали помежду си хилядолетия наред и което им е помагало да оцелеят. Доверие в думите, във фактите, в първия план. Днес ние разобличаваме властта, тя разобличава гражданите, работниците подозират бизнесмените, пациентите не вярват на лекарите и накрая всички заедно подозират медиите. Така публичният живот се обезсмисля. Превръща се в подвеждащ декор. А от тук до диктатурата има само една стъпка. Е, тогава пък всички подозрения може би ще са се сбъднали и болният най-после ще намери покой.

Редакцията препоръчва

Albanian Shqip

Amharic አማርኛ

Arabic العربية

Bengali বাংলা

Bosnian B/H/S

Bulgarian Български

Chinese (Simplified) 简

Chinese (Traditional) 繁

Croatian Hrvatski

Dari دری

English English

French Français

German Deutsch

Greek Ελληνικά

Hausa Hausa

Hindi हिन्दी

Indonesian Bahasa Indonesia

Kiswahili Kiswahili

Macedonian Македонски

Pashto پښتو

Persian فارسی

Polish Polski

Portuguese Português para África

Portuguese Português do Brasil

Romanian Română

Russian Русский

Serbian Српски/Srpski

Spanish Español

Turkish Türkçe

Ukrainian Українська

Urdu اردو