Разговор с израелския писател Амос Оз по повод награждаването му с Гьотева награда

- Г-н Оз, най-сърдечни поздравления послучай наградата “Гьоте” на град Франкфурт. Тя ви се присъжда за литературното ви творчество, както и за политическата ви дейност. Какво означава наградата за Вас?

Благодаря. За мен наградата означава интензивиране на личния ми диалог с европейската и немската култура, както и още по-тясна връзка на семейството ми с Гьоте, с немската и европейската култура.

- Какво имате предвид, като казвате “връзка”?

Родителите ми владеят немски език, по-голямата ми дъщеря също говори немски. Аз се числя към “изгубеното поколение” помежду тези две. Не говоря нито дума немски, но родителите ми и техните родители дълги години са се чувствали свързани с немската култура и немското културно наследство. Преди идването на националсоциалистите на власт са гледали на Германия като на един вид техен духовен и интелектуален рай. Разбира се, тази любов е била едностранна. В детството и юношеството си осъзнах, че сърцата на родителите ми са се късали от болка, че обичат Германия и не получават взаимност.

- В текста за присъждане на Гьотевата награда се сочи, че творчеството ви е свързано с най-добрите традиции в наследството на Йохан Волфганг фон Гьоте. Фактът, че Гьотевата награда се присъжда на израелец – може ли да се каже, че това е връхна точка в израелско-германските културни отношения?

Според мен това е интензивиране или част от интензивирането на тези отношения, които претърпяват тежък удар по време на нацизма и са необходими десетилетия, докато се възстановят. Културните отношения се подобриха отчасти благодарение на литературния диалог. Струва ми се, защото в Германия много се чете израелска литература. А и в Израел ревностно четат и следят следвоенната немска литература. Това допринесе за възобновяването на израелско-германския диалог и идентифициране с него. Трудно ми е да говоря за “връхна точка”, но че Гьотевата награда се присъжда на израелски писател, е забележителен израз на интензивността на литературния и духовния диалог между двете култури.

- Каква ще е следващата стъпка?

Крайно необходимо е да се създаде ново поколение от преводачи, които да могат да превеждат от хебрейски на немски и от немски на хебрейски. По-старото поколение вече оредява; израелците, получили образованието си в Германия преди Втората световна война, стават все по-малко. Необходими са нови преводачи. Мисля си, че би трябвало да се въведат специални програми в университетите в двете страни, за да се продължи, разшири и задълбочи литературния диалог.

- Бихте ли участвали в тези програми?

Бих могъл да гостувам и да изнасям лекции за философската и художествената релевантност на литературния превод. Но никого не бих могъл да науча как да превежда от хебрейски на немски или обратното, защото не зная нито дума немски. Трябват ни хора, които вече са превеждали, имат опит и владеят и двата езика.

- Литературното ви дело е неделимо от политическата ви дейност. Но едни и същи ли са целите, мислите ли, че книгите ви упражняват политическо влияние?

Това е най-трудният от всички въпроси, защото няма възможност да се измери влиянието на дадена книга, на дадена новела или поетичен сборник върху читателя. Никога няма да знаем това. Може би и самият читател не знае доколко четенето на книги влияе върху политическите му възгледи. Надявам се обаче, че книгите оказват известно влияние. Дори ако научно бъде доказано, че моите книги не оказват влияние, аз ще продължа да пиша. Това е единственото, което мога да правя. Мисля, че литературната и политическата дейност може би по някакъв начин и в някакъв момент допринасят за това, хората да се отърсят от предразсъдъците и клишетата.

- Още един въпрос, изтеглянето от ивицата Газа се оказа неочаквано просто. Сега погледът се насочва към Западния бряг. Смятате ли, че израелците ще се оттеглят и от тук?

Зависи много от палестинската реакция. Ако палестинците отговорят на едностранното израелско изтегляне от Газа с още терор и насилие, няма да има изтегляне от Западния бряг. Но ако, от друга страна, палестинците отговорят с миролюбив жест или движение за мир, има добри шансове, в крайна сметка да се постигне споразумение и за Западния бряг.