Разделението между църква и държава в Германия. Каква е практиката в училищата?

Мариям Бригите Вайс, германка, която е приела исляма, разлиства фотоалбума, подарен й от нейните ученици. На една от страниците има голяма групова снимка: около двайсет усмихнати момчета и момичета от последния клас на основното училище, а до тях 52-годишната учителка със светла забрадка на главата.

“Така изглеждам класната стая. Стоя малко встрани, гледам леко глуповато, но това няма значение. На моите ученици не им пречи – вижте какво пише под снимката: “Най-добрата учителка”. Най-хубавото нещо, което може да се случи на един учител, смятам аз.”

Радост и гняв, гордост и страх са изписани на лицето на темпераментната, дребничка учителка от Северен Рейн-Вестфалия, когато говори за всекидневието си. Защото колкото учениците й я харесват, толкова я критикуват представителите на образователните власти. Техният говорител Херберт Шпийс казва, че носенето на забрадка в клас нарушава закона:

“В провинцията и в държавата важи изискването за религиозна неутралност. И няма значение с каква цел се носи забрадката, важното е какъв ефект предизвиква тя у учениците. Защото законодателят изисква учениците и ученичките да бъдат предпазвани от всякакви религиозни внушения.”

Мариям Бригите Вайс, учителката със забрадката, смята, че това е приемливо само, ако се отнася с еднаква сила за всички религии, както изисква съответното решение на Конституционния съд. Според нея обаче законът се прилага строго само към исляма. Иначе, казва тя, в германските класни стаи учителите спокойно влизат с еврейска кипа на главата, с християнско кръстче на врата и дори с католически монашески одежди.

“Това по принцип е политическо решение. Просто не желаят да допуснат исляма в тази страна.”

Учителката подаде жалба срещу забраната да носи забрадка. Вярно, съдът в Дюселдорф я отхвърли, но в същото време даде да се разбере, че между религиите не бива да се прави разлика при практикуването на тази забрана. Това може да доведе до по-стриктно спазване на разделението между църква и държава и до реално отстраняване на всякаква християнска символика от училищата. Какво обаче ще стане тогава с частните училища, които са под опеката на църквата? Те са нещо обичайно в Германия, държава ги финансира до 90 процента, останалото дава църквата, която в учебния план се придържа към държавните стандарти. Сара учи в едно такова училище. Тя самата идва от религиозно семейство, но не носи кръстче на врата:

“Според мен в повечето случаи кръстчето е моден аксесоар и изобщо не означава, че си вярващ. Лично аз не обичам да нося никакви символи.”

И учениците, и родителите им са доволни от училището, защото смятат, че образованието е на равнище, а атмосферата – добра и миролюбива. Според една майка има и още нещо:

“Често обвиняват католическите училища, че в тях децата растат като в саксия. Но тъкмо това помага на самите деца да укрепят своите ценности, да придобият самочувствие – което ще им бъде полезно по-нататък в общуването с други групи.”