Разногласия сред американските демократи относно стратегията за изтегляне от Ирак

Демократите представиха две резолюции – предвид на републиканското мнозинство в сената, и двете нямат шанс. Но и двете са ясен сигнал за дълбокото разединение, което все повече отслабва партията. Сенатор Рус Файнголд казва:

“Предпочитам да бяхме единни. Но още по-лошо би било да мълчим. По-добре е открито да изразим разногласията и желанието си американските части да бъдат изтеглени от Ирак, докато в същото време правителството не предвижда изтегляне.”

Файнголд, както и бившият републикански кандидат за президент Джон Кери, се числи към привържениците на най-радикалното искане, а именно изтегляне на всички американски части от Ирак до първи юли идущата година, като изтеглянето трябва да започне незабавно. Това е илюзия, отговаря правителството на Буш, което упрекваше Кери в страхливост. По-умерените демократи пък биват окачествявани като “нерешителни”. Хилари Клинтън и други подържат по-слабата резолюция за изтегляне от Ирак, в която не се поставят сроково.

“Убедена съм, казва Хилари Клинтън, че трябва да се сложи край на сегашната политика, която не предвижда изтегляне от Ирак. Трябва да поставим на иракското правителство ясни цели. Ако направим това, първите американски войници ще могат да се завърнат още тази година.”

“Ако” и “може би” – онова, което би трябвало да е ясно настояване, на мнозина американци им изглежда като едно от трите различни становища на опозицията. Има и такива демократи, които подкрепят Буш и обещанието му американските части да бъдат изтегляне, когато положението в Ирак позволява това. Объркването е пълно. Опитът на сенатор Карл Левин да омаловажи разногласията в демократическата партия е безпомощен.

“Различията между демократите и правителството на Буш, казва Левин, са много по-големи, отколкото разногласията между самите демократи. По принцип, ние сме единодушни, че изтеглянето трябва да стане на етапи и да започне тази година. Това е всичко друго, но не и страхливост.”

Въпреки това демократите няма да спечелят на своя страна повече избиратели преди важните избори за американския конгрес. Макар правителството на Буш засега да не намира средства срещу съпротивата в Ирак, то няма причина да се страхува от опозицията в собствената си страна.