Разходите за въоръжаване достигат отново нивото от Студената война

14 години след края на конфликта между Изтока и Запада вече няма съмнение, че надеждата за ера на вечен мир е колкото хубава толкова и неосъществима мечта. Войните в Афганистан, Ирак, бивша Югославия, Конго и Чечения се врязоха дълбоко в съзнанието на широката общественост. Други конфликти се разиграват до голяма степен незабелязано от международната общественост – и то вече от дълги години насам. Както СИПРИ - Международният институт за проучване на проблемите на конфликтите и мира в Стокхолм – констатира в тазгодишния си доклад, от края на конфликта между Изтока и Запада в света са водени 19 войни, на повечето от които световната общественост не е обърнала почти никакво внимание и повечето от които траят дълги години.

Но това не е всичко: “големите войни” в Афганистан и Ирак доведоха до нарастване на военните разходи в света, което може да се сравнява с въоръжаването през Студената война: близо един билион долара бяха инвестирани за въоръжаване. Почти половината от тази сума се пада на Съединените Щати, които са ръководеща сила в обявената от тях “война срещу тероризма”, главно за Иракската война.

Независимо от това как се възприемат и коментират войните в Афганистан и Ирак, поне едно е понятно: че водещата война нация трябва да изразходва повече средства за въоръжаване. Как обаче да се тълкуват цифровите данни, публикувани от СИПРИ? А именно че износът на оръжия също е нарастнал в глобален мащаб? И че една страна като Федерална република Германия заема четвърто място в този износ? Една страна, която се обяви така пламенно против иракската война, че тази нейна позиция повлия на парламентарните избори през 2002 година. Сега, тази Федерална република Германия е четвъртият по обем износител на оръжие в световен мащаб - след неоспорваните първенци Русия, Съединените Щати и Великобритания?!

Наистина в повечето случаи – поради германските ограничения за износ на оръжие - германските оръжия не се доставят в конфликтни региони и за разлика от други производители не се използват за разпалване на военни конфликти. Бундесверът – германските въоръжени сили , които сега честват 50 години от основаването си,

участват в миротворчески акции в различни кризисни региони и поради това се наждаят от оръжие. Да се произвеждат оръжия само за собствените нужди, е обаче много скъпо. Шведите, които се придържат стриктно към този принцип, знаят много добре това. Израел пък финансира с износ поне една част от военната си индустрия.

Такива комерсиални разсъждения може да са основателни, обаче те не бива да отклоняват вниманието от факта, че в нашия свят често на кофкликтите не се отдава полагащото се значение и че все още важи, че оръжията служат за воюване. За отбрана както и за убиване.