Разчистен е пътят към ново споразумение за партньорство между ЕС и Русия
20 май 2008
По този начин приключва едно упорито и продължило година и половина боричкане за мандата по преговорите. Първо Полша блокираше разговорите с Русия, последно - Литва създаваше проблеми. Вътрешната блокада демонстрира, че след източното си разширяване през 2004 година ЕС среща сериозни затруднения да говори на един глас. Новите държави-членки, за разлика от старите, не гледат на Русия като на потенциално най-важен партньор за Европа, а в много случаи все още като заплаха. Москва трябва да бъде държана на разстояние, се чува често в Брюксел, почти като че ли Студената война още не е завършила.
В това отношение надали много нещо ще се промени и със започването на преговорите, очаквано на срещата на върха ЕС-Русия в края на юни. Точно обратното:
преговорите ще са трудни и сурови
защото сега на масата ще бъдат извадени всички онези щекотливи спорни въпроси, натрупали се през последните месеци. А по нито един от тези въпроси не се очертава бързо спразумяване.
Източноевропейците искат да постигнат две неща преди всичко: Русия да поеме задължения и да даде правни гаранции за доставките на газ и петрол, от които са зависими редица страни в ЕС. И Москва най-сетне да престане да притиска съседни страни като Украйна или Грузия. Русия не бива да използва доставките на газ като "оръжие" и да си създава "нови зони на влияние", тези искания издигат източноевропейски дипломати в Брюксел.
Надали обаче може да се очаква, новият руски президент Медведев да откликне на тези искания.
Москва има сериозни резерви срещу исканията на ЕС
във връзка с енергийната политика, заяви руският пратеник в ЕС Чишов в средата на април в Брюксел. Най-вече европейската енергийна харта, която има за цел да осигури договорна сигурност, е трън в очите на Москва. Докато други важни доставчици на енергия като САЩ или Норвегия не подпишат хартата, Русия също няма да го стори.
Разпра се очертава и за Грузия. Русия подкрепя отцепническите републики Абхазия и Южна Осетия, ЕС иска точно обратното: териториалната цялост на Грузия.
Не може да се изключи, спорът около Грузия и енергоснабдяването да ескалира и разговорите да се окажат
в задънена улица
И провал на преговорите за спогодба за партньорство не може да бъде изключен. Това обаче не би било в интерес на ЕС. Грузия е само дребна риба в сравнение с проблемите в Иран или Близкия изток, където Европа се нуждае непременно от Русия за разрешаването на проблемите.
А що се отнася до енергоснабдяването, Европа и без това трябва да се погрижи за нови, надеждни доставчици. Няма смисъл да се обижда най-важния доставчик, докато няма алтернатива.
Очевидно Комисията на ЕС вече е проумяла това. В последно време от Брюксел се чува, че преговорите с Москва не бива да се провалят заради енергийната харта.
Вместо да се задълбочават в проблемите и да капризничат, европейците биха сторили добре, да се съсредоточат върху онези сфери, където напредъкът е възможен, като търговията и политиката за сигурност.
Със сигурност преговорите с Русия няма да са от леките. Ала вече би било немалко спечелено, ако ЕС премине спрямо Москва най-сетне към по-цялостно и по-единно поведение.