Ралф Дарендорф за новите социални модели

Социалната политика в отделните страни – не само в Европа – е твърде разнородна, за да бъде сведена под общ знаменател. Не само това: прословутият европейски социален модел е повече мечта, отколкото действителност. Мечтата за един уютен свят, в който държавата се грижи за нас. Този свят обаче, главно по демографски причини, е вече неосъществим, тъй като легитимните искания на все повече хора правят цената му просто непостижима.

От това положение някои хора – и дори някои политици – правят верни изводи. Те разбират, че в последна сметка ние трябва да се опрем на собствената си инициатива и усилия, като се възползваме от възможностите на свободния пазар. Други приемат тази постановка – но продължават да се уповават на политиката.Тези различия се дължат на дълбоко вкоренените културни традиции по отношение на ролята на държавата в ежедневния живот. В това отношение САЩ наистина се отличават от Франция и Германия. Подобно на американците също и англичаните гледат по-скоро с подозрение на държавата. Същото може да се каже за Италия, макар и в по-друг смисъл. В Италия дълго време имаше силна комунистическа партия и левицата може отново да дойде на власт, но там не съществува емоционална неприязън към свободите на капитализма. Полша е друга страна, в която собствената инициатива се цени високо – и то дотолкова, че във Франция пословичният “полски майстор” се превърна в олицетворение на заплахите, които глобализацията щяла да донесе на французите. Излишно е да споменаваме, че подобни проблеми не съществуват в азиатските страни. В някои от тях дори бяха развити нови модели, с които би могла да се намери квадратурата на кръга между стопанския растеж, социалното сцепление и политическата свобода.

Дълбоко вкорененото отрицателно отношение към капитализма и глобализацията другаде обаче е повод за тревога. В Германия например високата безработица и орязването на социалните помощи насърчават може би подобно отношение, но те не са причината за него. Тук от много по-голямо значение са дълбоко вкоренените в психиката културни шаблони. Чувството на разочарование води до убийствената комбинация от райски мечти (“Франция на французите”) и действителност с безскрупулни, макар и изкусителни политици от дясно (Жан-Мари Льо Пен във Франция) и от ляво (Оскар Лафонтен и новата му партия в Германия). Не успеят ли да се наложат онези, които знаят как да се възползват от шансовете в един нов свят, благосъстоянието и свободата ще се окажат под заплаха.