1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Религията - само в черквите!

АГ/ФР/ГА/АА/ДПВ21 октомври 2010

Да се изучава ли вероучение в българските училища и кой да го преподава? Този въпрос кореспондира с германския дебат за изучаването на ислям. Публицистът Гьоц Алю твърди по този повод, че мястото на религията е в храма.

https://p.dw.com/p/PjGO
Вероучението - велико дело или признак за задръстеност?Снимка: picture-alliance / dpa

След дългогодишна подготовка, през октомври 1914 се провежда тържественото откриване на Университета във Франкфурт на Майн. Негови спомоществователи са редица заможни мецанати, главно от еврейски произход, които отдават голямо значение на независимата изследователска и преподавателска дейност. Тъкмо по тази причина те заели позиция по един важен въпрос: според тяхната воля в университета не бил създаден Теологически факултет.

Drei muslimische Mädchen beten am 23.11.2001 während des Fastenmonats Ramadan in der Dschamia Masdschid (Jamia Masjid) Moschee in Srinagar in Kaschmir.
Вярата в Бога е частен въпросСнимка: dpa

Наистина, от гледна точка на правно-историческите и философските аспекти учените би трябвало да изучават различните религии, но вероизповеданието и теологичното образование не бива да се допускат в съвременните университети, които са пряко свързани с гражданското общество.

Боже мили, кой ли Бог е имала предвид?

Германия доста се е отдалечила от този либерален принцип. Политиците и коментаторите приветстват като някакво велико дело факта, че - редом с католическите и протестантските духовници - в университетите вече се обучават и имами. Което само доказва колко задръстено и размътено е мисленето в Германия днес. Държавата и религията стриктно трябва да се разграничават. Според френската традиция това означава, че в училищата и съдебните зали няма място за разпятия, а в университетите се изучава религия, но не и теология. Вярата в Бога е частен въпрос, тъй че държавните институции не бива да обучават духовници.

Всеки човек може да полага клетва в името на своя бог - или богове - но когато работата опира до политика, положението става особено деликатно. Преди няколко месеца новата социална министърка на германската провинция Долна Саксония Айгюл Йозкан, която е с мюсюлмански произход, положи клетва, използвайки израза „с Божията помощ”. „Боже мили, кой ли Бог е имала предвид? Да не би Аллах? Нашите закони изобщо нямат това предвид!” - разбуниха се държавните християни. Добре де, дори да е имала предвид Аллаха - какво от това?

"Християнска пачавра" - наказуема обида

BdT Afghanistan Ramadan Freitagsgebet in Kabul
Защо мерим с двоен аршин?Снимка: AP

Ние не живеем в християнска държава. Религиозните норми не ни вършат работа, от значение са единствено всеобщите човешки права, Конституцията и утвърдените демократични и законови процедури. Съответно, прелюбодеятелят не е престъпник - но престъпник е онзи, който укрива данъци. Ако някой практикува онанизъм, може да си свали този грях от сърцето в някоя черковна изповедалня, но законите изобщо не се интересуват от въпросната му дейност. А онзи, който яде свинско месо, изобщо не е презрян.

Етническите германци, които използват обидни думи за турците, подлежат на наказателно преследване заради расистка пропаганда. И законите в страната трябва съответно да се реформират, така че на наказание да подлежат и онези германски мюсюлмани, които ругаят момичета с къси поли, наричайки ги „християнски пачаври”. Същото важи и за онези турски младежи, които обичат да упражняват юмруците си върху най-слабите сред слабите - циганите. Ето, тези задачи има да решава държавата - а не да се занимава с някакви приспивни песнички на тема „християнско-юдейска традиция и ислямски корени”.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми