Репортаж за ежедневието на ромите в Източна Европа

Ромски деца играят между боклука и купчините строителни материали до един жилищен блок в покрайнините на Букурещ. Едното момче признава, че често пъти не ходи на училище, защото има да мие празни бутилки. Други пък ходят да събират железни отпадъци и ги продават на богати роми, които чрез подобни методи на експлоатация са си построили хубави къщи в близост до града. Измежду ромските групи има твърде малко солидарност. Тъкмо поради това те нямат нито политическо представителство, нито свое лоби. Медицинската сестра Флорика Петре работи за една от малкото ромски социални орагнизации, настанена в един занемарен жилищен блок без ток. Жителите му крадат електроенергия като прекарват кабели през улицата до съседния трафопост. Хигиенните условия също са катастрофални - казва Флорика:

Флорика:

"Има множество болни от вируса на СПИН, от хепатит и най-вече от туберкулоза. В болниците хората си плащат скъпо и прескъпо за лечението, защото не се намира някой да им каже, че имат здравни осигуровки и лечението им е безплатно. Къдети и да отидат ромите - навсякъде се натъкват на дискриминация."

В училищата ромските деца често сатват обект за побеи. През зимата някои от тях не ходят на занимания, просто ащото им липсват дебели връхни дрехи или обувки. Без образование обаче те си истават бедни и безработни - също както и родителите им. Много от тях вече са жители на ЕС - например в Унгария или Словакия. Стотици хиляди пора от България - от 2007 година също ще станат граждани на ЕС:

Ромка:

ЕС няма да ни донесе абсолтно нищо - казват ромките жени, които метат улиците на София за жълти стотинкив рамките на нова програма за създаване на заетост. " Едно време ни зачитаха много повече " - казва друга жена. Тогава ромите имаха прилична работа по фабриките, а сега с нашето основно образование можем единствено мръсната работа да вършим".

Ромите са губещите от реформите. Навсякъде в оществото има нужда от хора с добро образование, което за ромите е недостижимо. Единици са онези, които успяват да стигнат до университета, а не са рядкост и случаите, когато вследствие на това започват да се срамуват от ромските си корени. Пример за обратното е Силвия, която се следва социална политика в Будапеща. Тя се застъпва за правата на ромите активно и смята, че влизането в ЕС само ще влоши положението им:

Силвия:

"Смятам, че пропастта между бедните роми и осталата част на обществото ще се задълбочи допълнително. Затова държавите трябва да поемат повече отговорност пред това малцинство и да го измъкнат от принудителната му зависимост от социални помощи."