1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Репортаж от панаира “Попком” в Берлин

21 септември 2007

Тазгодишното му издание е свидетелство за кризата в бранша, твърди репортерът Ули Андерс, който се разходи из панаира в опит да провери, дали там могат да бъдат открити и нови таланти?

https://p.dw.com/p/BiEH
Логото на панаира

“Моят опит показва, че няма много полза от това, да се показват полуготови неща. Или ще се представиш нещо силно и завършено, или ще го оставиш за по-късно. Затова и тук в Берлин ние се представяме само с една песен и малко информация на един от сайтовете.”

Хене е барабанист на групата “Луз Лейзър Пауър”. Формацията от Манхайм прави музика, която е смесица между реге, рап и рок. На панаира “Попком” той е заедно с мениджъра на групата Ян в търсене на нови контакти:

“Намирам панаира за великолепен. Като мениджър е много полезно да видиш всичките издателства и звукозаписни компании, мърчандайз-фирми и да се опиташ да направиш контакти с тях.”

Днешните млади музиканти са организирани. Те работят в мрежи, а някои от тях дори могат да разчитат и на държавни пари. Градската управа на Манхайм например подкрепя финансово експерта Себастиян Дрезел, който заедно с поп-академията в града се опитва да налага млади музиканти във все по-свиващия се пазар в бранша.

Именно в поп-академията в Манхайм са се запознали Ян и Хене. И двамата следват музика - единият с профил към продукцията, а другият – към музикалния бизнес. Ето как изглеждат част от задълженията на Ян като мениджър на групата “Луз Лейзър Пауър”:

“Организацията бих определил като мениджмънт. Грижа се да не се прекъсва влъзката – да има редовно репетиции, всички да идват на ях и да се упражняват. Завеждам касата, финансите на групата, грижа се за данъците и необходимите регистрации. Изобщо върша всичко онова, което не правят музикантите.”

Някак си двамата са успели да уредят малко шоу-представление на една от малките сцени. До средата на 90-те години всяко представяне на панаира почти сигурно гарантираше на младите музиканти добър старт в кариерата. Хене и Ян обаче гледат трезво на нещата – те се чувстват като малка фирма, която трябва да пусне на пазара нов продукт. А всяка успешна фирма трябва да изгражда успеха си стъпка по стъпка. Хене все пак не е изгубил надежда, че един ден пред него ще се появи “големият шеф” с договор в ръка.

Да си музикант не е лека работа, твърди Себастиян Дрезел от градската управа на Манхайм. Той е убеден, че градът е идеалното място за работа на професионалистите и на всички, които искат да станат добри музиканти:

“Понеже в градската управа работи такъв човек като мен, чиято задача е да насърчава младите попълнения. Убеден съм, че това е стратегия, която в дългосрочен план се отплаща напълно. Берлин е прекрасен град, тук може да се живее, да ти се случват много неща, но Манхайм предлага условия да се работи на спокойствие.”

И едва ли е голяма изненада, че именно от там са тръгнали успешни музиканти като Едо Цанки или Ксавиер Найду, но и редица други “синове” на Манхайм.