Референдумите в Европейския съюз

Идеята за пряката демокрация е част от теоретичното завещание на видния представител на европейското Просвещение – Жан-Жак Русо. В “Общественият договор” Русо я поставя на преден план като форма, при която е гарантирана идентичността на управлявани и управляващи. Законите, на които се подчинява народът, трябва да бъдат приемани пряко от него. Но пряката демокрация, практикувана под формата на референдуми, също не е съвършен модел. Какво се случва например, ако народът, който рядко е добре информиран, се заблуди или сгреши? Дори Русо споменава за “сляпото множество, което често не знае какво иска”.

Каква роля играят референдумите в процеса на европейската интеграция? От 1972-ра насам в Европа са проведени близо 50 “допитвания до народа”. Темите са: присъединяването към Европейския съюз, въвеждането на еврото или ратифицирането на европейските договори. Много често резултатите противоречат на очакванията на правителствата. Така например населението на Норвегия два пъти осуетява чрез референдум приемането на страната в Европейския съюз. Датчани и шведи се обявяват против въвеждането на еврото, а ирландците гласуват на първия референдум против ратифицирането на договора от Ница.

Новият договор за реформи на Европейския съюз също трябва да бъде ратифициран най-късно до средата на 2009-та. Макар че референдумът е задължителен само в една страна – Ирландия, не е изключено и други да последват примера на ирландците. Според една анкета, направена по поръчка на “Файнешънъл таймс”, 70% от населението в петте най-големи страни от Европейския съюз – Франция, Германия, Великобритания, Италия и Испания е за провеждането на референдум. Във Великобритания над половината от запитаните очакват отрицателни последствия от ратифицирането на договора. В петте страни, взети заедно, едва 38% от населението очаква нещо положително. Интересно е, че 95% от запитаните не знаят “абсолютно нищо” или са чули “съвсем малко” за съдържанието на договора. Повтаря се сценария от гласуването за Европейската конституция, която бе отхвърлена на референдумите във Франция и Холандия от хора, твърде малко информирани за нея.

Макар че не са задължителни по конституция, референдуми за новия договор могат да се проведат и в други страни освен Ирландия. При евентуално допитване до населението най-вероятен е “отрицателния вот” във Великобритания, а изходът в Дания, Франция или Холандия може да се определи като “неясен”. Но правителствата на тези страни могат да осуетят референдумите с прозрачния довод, че в случая не се касае за съвършено нов документ, а просто за допълнение към съществуващите договори. Въпросът е, доколко управляващите ще могат да пренебрегнат волята на населението, да участва пряко в ратифицирането.

В Ирландия, където със сигурност ще се проведе референдум, също може да се стигне до отрицателен вот. Той ще бъде насочен по-скоро срещу премиера Берти Ахерн, който в момента не се ползва с особена популярност.

И така, Брюксел има пълното основание да се бои от референдумите. Макар че рекламната машина на Европейския съюз проповядва “Европа на гражданите”, интеграцията все още е проект на елита, откъснал се от обикновените хора. Те от своя страна, непознаващи договорите за които гласуват, използват референдума обикновено с една цел – да “накажат” управляващия елит.