Референдумът в Ирландия и последиците за Европа

На 12-ти юни т.г. Негово Величество народът на Ирландия, наброяващ малко над 4 милиона, взе суверенно решение, което засяга близо половин милиард жители на Европа на 27-те. Ирландците демократично отхвърлиха един европейски проект, който макар и несъвършен, бе крачка напред в сравнение с досегашните договори.

Отрицателната реакцията бе насочена не толкова към самия договорен текст, останал непознат за обикновените хора. Дори самият премиер Брайън Коуен призна, че не го е чел изцяло. За недоволство от Европа по чисто икономически причини също не може да се говори. Oт 1973-та до сега Ирландия е получила от Брюкселската хазна около 55 милиарда евро повече, отколкото е внесла в нея. По своето богатство, измерено като брутен вътрешен продукт на глава от населението, бедните някога ирландци днес се нареждат на второ място в Европейския съюз, изпреварени единствено от богатия Люксембург.

Защо тогава ирландците отхвърлиха договора от Лисабон?

Преди референдума противниците на ратифицирането изтъкваха като аргумент опасенията си за свещения национален суверенитет, застрашен според тях от Лисабонския договор. В Дъблин те се събираха демонстративно в „Дженерал Пост Офис“, където през 1916-та ирландски бунтовници се обявяват срещу Великобритания. Този път врагът бе не британската корона, а Европейския съюз. Към опасенията за оцеляването на Ирландия се добавя още един специфичен ирландски аргумент. Над 88% от населението са католици и неодоволството на църквата, че в преамбюла на договора не се споменават христианските корени на Европа, вероятно е изиграло своята роля. Не случайно пропагандата срещу Лисабон бе водена от популярната сред католиците партия Шин Фейн.

Какви ще бъдат последствията за Европа на 27-те?

Фиаското на Лисабонския проект означава, че в сила остава компромисът от Ница – същият договор, който по ирония на съдбата самите ирландци отхвърлиха през юни 2001-ва. Едва при повторния референдум през октомври на следващата година той бе приет и влезе в сила през февруари 2003-та. Този път времето е кратко и възможностите за експерименти са доста по-ограничени. Договорът от Лисабон, който всъщност е план „B“ на отхвърлената Конституция, трябваше да влезе в сила още преди изборите за Европейски парламент, предвидени за юни идната година. Повторна корекция на договорния текст би била вече план „С“. Така тоновете на арфата, стилизирана на ирландския герб, звучат като реквием за Лисабонския проект, който някога се наричаше Европейска конституция.