Референдумът като бягство от отговорност

Премиерът не обича да бъде атакуван. "Могат да ни атакуват само, ако вземем решение, че спираме новините на турски език", каза той и, атакуван от "Атака" (той си знае за какво), подкрепи идеята за референдума. На него му е все едно дали трябва или не трябва да има такива новини. Както и дали е добре или зле да се прави референдум на такава тема. За него е важно да не го атакуват, каквото и да е решението по единия или по другия въпрос.

Харесването на референдумите - начин да се харесаш

Спорът около новините на турски и референдума за тях е важен сам по себе си. Не по-малко важно е обаче, че той ни дава възможност ясно да забележим как се употребява или злоупотребява с темата за пряката демокрация. Да се биеш в гърдите, че си за референдума като израз на народовластие, е от най-любимите и лесни начини да се харесаш на народа. Разбира се, привързаността към пряката демокрация силно зависи от това дали си на власт или в опозиция, както и от собствения ти интерес по един или друг въпрос. Идеята за пряката демокрация обаче не е само любимо средство в политическия "конкурс за красота".

Политикът се явява доброволно на избори с претенцията, че знае и може повече от другите. А като спечели изборите и влезе доброволно в някоя от институциите на представителната демокрация, поема отговорността да решава в интерес на тези, които са го избрали. Позоваването за щяло и не щяло на пряката демокрация е удобен начин за бягство от тази отговорност.

Правото и отговорността да решаваш

Да върнеш правото на решение на избирателите понякога е възможно и даже може би желателно. Друг път обаче е направо недопустимо. Така е при сложни въпроси с дългосрочни и трудно предвидими и поправими последици. Техният отговор съвсем не е очевиден и затова изисква, първо, разнообразна и много специализирана експертиза и след това - политическа добросъвестност, далновидност и доблест. Българският пример за такъв въпрос е АЕЦ "Белене", за която мине не мине някой се кани да прави референдум.

Измиване на ръцете

В други случаи, като при новините на турски, въпросът е далеч по-прост, а отговорът - очевиден. За демократична европейска страна е очевидно, че под някаква форма обществената медия трябва да предоставя достъпна информация за всички граждани. Знае го и премиерът, макар че може и да не го разбира.

Но също така знае, че този отговор не се харесва на мнозинството и затова избягва по всякакъв начин да каже дали самият той е за или против новините на турски. Решението, разбира се, в края на краищата най-вероятно ще е негово, но важното е да изглежда, че е на някой друг.

Разбира се, може въобще да не се стигне до референдум по въпроса. Тогава за "измиване на ръцете" ще послужат я кризата, я Брюксел.