Реформата в трудовия пазар в Германия
14 юли 2004година. Това предизвика безпокойство сред повече от 2 милиона и половина безработни и техните семейства в Германия. Подробности от Бернд Греслер
На последното заседание на Бундесрата – втората камара на германския парламент - министърпредседателят на федералната провинция Хесен Роланд Кох се опита да успокои духовате:
”Ако в един въпросник се пита, дали попълващият има къща, това съвсем не означава, че ако получи помощ за безработциа, ще трябва да се откаже от тази своя собственост. В закона е точно установено, че използваната за собствени нужди къща е ”защитена”. Иначе никой от нас, независимо към коя политическа групировка се числи, не би гласувал за такъв регламент”.
Политиците изтъкват, че има и печеливши – така например работоспособните лица, получаващи социална помощ, които в бъдеще могат да разчитат на повече пари, при положение че са на разположение на трудовия пазар. Но общо взето преобладава броят на губещите. Вместо досегашната парична помощ, съобразена с последната заплата, дългосрочно безработните ще получават по-ниска издръжка, така наречените ”безработни
пари 2”. Протести се сипят главно от източните германски провинции. Там – за разлика от Запада – има много повече дългосрочно безработни, наследство от високата трудова заетост по времето на ГДР. Същевременно шансовете да се намери работа, са на Изток далече по-малко отколкото на Запад. Регистрирани са 53 000 незаети работни места, а броят на безработните възлиза на 1 600 000.
Министърпредседателите на източните провинции, независимо то това дали са социалдемократи или християндемократи, попаднаха под натиск от страна на населението поради непопулярната реформа, която бе уговорена от партийните им ръководства в Берлин. Поради спадането на покупателната сила в източните провинции , което се дължи именно на тази реформа, те успяха да съдействат за обезщетение за бюджетите си на стойност 800 милиона евро. Но това е само капка в морето, казват те сега.
В Бундесрата, втората камара на парламента, в която са представени провинциите, източните провинции се обявиха против закона за реформа на трудовия пазар. Западните провинции пък одобриха тази реформа и така допринесоха за приемане на закона. Но поради протестите на източните провинции възникнаха спорове. Министрите и партийните ръководители от правителствената коалиция в Берлин, както и министърпредседателите от западните провинции разкритикуваха нежеланието на източните провинции да реформират трудовия пазар. Министърпредседателяят на Саксония-Анхалт Волфганг Бьомер от християндемократическия съюз реагира с изявлението, че затова има конкретни причини.Според него целта за подобряване на предпоставките за включване на дъгосрочно безработни в трудовия живот не е оказала очаквания ефект в Саксония-Анхалт.
”На едно незаето работно място сега се падат 25 безработни. Това съотношение няма да се промени със закона. Така на практика нищо няма да се промени. Единственото последствие ще е, че тези, които са вече дългосрочно безработни и получават съответната издръжка, сега ще разполагат с по-ниска издръжка, без да можем да им предложим нещо”.
Източните провинции критикуват, че бремето, свързано с реформата в трудовата сфера, е разпределено неравномерно. Предвидено е федералното правителство да предостави социална помощ на работоспособни лица, изпаднали в нужда. В Източна Германия обаче се касае за много по-малко хора отколкото в западните провинции. Законът създава неравенство, защото не взима под внимание специфичните условия в източните провинции – заявяват министърпредседателите на тези провинции. Канцлерът пък консаттира, че законът е приет и е валиден за всички. При прилагането му ще се види, дали може да ще помогне още на Изтока.
В понеделник – в разговор между канцлера и министърпредседателите на източните провинции – правителството направи първата отстъпка: при включването на дългосрочно безработни в трудовия живот ще се оказва специална финансова помощ за тези региони, в които безработицата е над 15 процента. А това се отнася – с малки изключения като Дрезден или Йена – за цяла Източна Германия.
Филипинското правителство изтегля войските си от Ирак
Филипините са първата страна, която отстъпи под натиска на похитители в Ирак и пристъпи към предсрочно изтегляне на войските си от страната. До тази сутрин 8 от общо 61 филипински войници са потеглили на път за родината си – както съобщи външната министърка Делиа Алберт. Според филипинския извънреден пълномощник за Близкия Изток Рой Симату няма опасност отвлеченият шофьор Анхело де ла Крус да бъде убит, както заплашиха първоначално похитителите. Дали след решението за изтегляне на филипинските войски терористите не се чувстват окуражени да предприемат следващи терористични акции? Коментар от нашия политически наблюдател Райнер Золих
На филипинската президентка се наложи да вземе тежко решение. Допустимо ли е да се отстъпи пред исканията на терористи, за да се спаси живота на отвлечен филипинец? Глория Аройо първо не искаше да отстъпи - не на последно място, защото не искаше да предизвика критика у американските си съюзници. Но тя не можа да издържи на вътрешнополитическия натиск и изпълни искането на терористите за изтегляне на филипинските войски от Ирак.
Така терористите постигнаха целта си. Те успяха да изнудят правителството на една суверенна държава. Според Съединените Щати това е погрешен сигнал. Американското правителство не скри разочарованието си. От гледна точка на Вашингтон това е понятно – Съединените Щати зависят от солидарността на съюзниците си в Ирак. Обаче не бива прибързано да се осъжда решението на филрипинската президентка. Та нали ставаше дума за един човешки живот!
Вътрешнополитическият натиск бе много силен и изтеглянето на войските бе запланувано, макар и за края на август. И факт е, че присъствието на 51 филипински войника фактически не играе роля за стабилността и мира в Ирак. То има само символично значение.
Тези аргументи вероятно са облекчили Глория Аройо да вземе решението си за изтегряне на филипинския контингент. Роля за това решение са изиграли вероятно и обезглавяването на българския шофьор и обстоятелството, че иракската война не среща почти никаква подкрепа сред филипинското население. Но тук не става дума, дали се подкрепя или отрича войната в Ирак, тук се касае за прецедент: изтеглянето на испанските войски от Ирак не бе отстъпка пред терористична заплаха, макар че след атентатите в Мадрид то бе изтълкувано така от американците и международни медии. С това решение правителството в Мадрид изпълни едно от предизборните си обещания.
Филипинският казус е съвсем друг: президентката Глория Аройо може да обоснове промяната в становището си само с един хуманитарен проблем. Обсъждайки всички аргументи и евентуални последствия, тя реши да спаси живота на отвлечения филипинец, баща на осем деца. И така взе решение в противоречие с железния принпиц на борбата срещу тероризма. Този принцип гласи: Който отстъпва пред искания на терористи, се излага сам на следващи изнуди и ги окуражава да предриемат следващи терористични акции.
Макар че от хуманитарна гледна точка решението на филипинската президента е понятно, няма съмнение, че има огромна опасност с това тя да стимурира терора. Терористите знаят сега, че от тяхна гледна точка
отвличане на заложници и заплаха с обезглавяване са ”успешни” акции.
Филипинското правителство изтегля войските си от Ирак
Филипините са първата страна, която отстъпи под натиска на похитители в Ирак и пристъпи към предсрочно изтегляне на войските си от страната. До тази сутрин 8 от общо 61 филипински войници са потеглили на път за родината си – както съобщи външната министърка Делиа Алберт. Според филипинския извънреден пълномощник за Близкия Изток Рой Симату няма опасност отвлеченият шофьор Анхело де ла Крус да бъде убит, както заплашиха първоначално похитителите. Дали след решението за изтегляне на филипинските войски терористите не се чувстват окуражени да предприемат следващи терористични акции? Коментар от нашия политически наблюдател Райнер Золих
На филипинската президентка се наложи да вземе тежко решение. Допустимо ли е да се отстъпи пред исканията на терористи, за да се спаси живота на отвлечен филипинец? Глория Аройо първо не искаше да отстъпи - не на последно място, защото не искаше да предизвика критика у американските си съюзници. Но тя не можа да издържи на вътрешнополитическия натиск и изпълни искането на терористите за изтегляне на филипинските войски от Ирак.
Така терористите постигнаха целта си. Те успяха да изнудят правителството на една суверенна държава. Според Съединените Щати това е погрешен сигнал. Американското правителство не скри разочарованието си. От гледна точка на Вашингтон това е понятно – Съединените Щати зависят от солидарността на съюзниците си в Ирак. Обаче не бива прибързано да се осъжда решението на филрипинската президентка. Та нали ставаше дума за един човешки живот!
Вътрешнополитическият натиск бе много силен и изтеглянето на войските бе запланувано, макар и за края на август. И факт е, че присъствието на 51 филипински войника фактически не играе роля за стабилността и мира в Ирак. То има само символично значение.
Тези аргументи вероятно са облекчили Глория Аройо да вземе решението си за изтегряне на филипинския контингент. Роля за това решение са изиграли вероятно и обезглавяването на българския шофьор и обстоятелството, че иракската война не среща почти никаква подкрепа сред филипинското население. Но тук не става дума, дали се подкрепя или отрича войната в Ирак, тук се касае за прецедент: изтеглянето на испанските войски от Ирак не бе отстъпка пред терористична заплаха, макар че след атентатите в Мадрид то бе изтълкувано така от американците и международни медии. С това решение правителството в Мадрид изпълни едно от предизборните си обещания.
Филипинският казус е съвсем друг: президентката Глория Аройо може да обоснове промяната в становището си само с един хуманитарен проблем. Обсъждайки всички аргументи и евентуални последствия, тя реши да спаси живота на отвлечения филипинец, баща на осем деца. И така взе решение в противоречие с железния принпиц на борбата срещу тероризма. Този принцип гласи: Който отстъпва пред искания на терористи, се излага сам на следващи изнуди и ги окуражава да предриемат следващи терористични акции.
Макар че от хуманитарна гледна точка решението на филипинската президента е понятно, няма съмнение, че има огромна опасност с това тя да стимурира терора. Терористите знаят сега, че от тяхна гледна точка
отвличане на заложници и заплаха с обезглавяване са ”успешни” акции.
Филипинското правителство изтегля войските си от Ирак
Филипините са първата страна, която отстъпи под натиска на похитители в Ирак и пристъпи към предсрочно изтегляне на войските си от страната. До тази сутрин 8 от общо 61 филипински войници са потеглили на път за родината си – както съобщи външната министърка Делиа Алберт. Според филипинския извънреден пълномощник за Близкия Изток Рой Симату няма опасност отвлеченият шофьор Анхело де ла Крус да бъде убит, както заплашиха първоначално похитителите. Дали след решението за изтегляне на филипинските войски терористите не се чувстват окуражени да предприемат следващи терористични акции? Коментар от нашия политически наблюдател Райнер Золих
На филипинската президентка се наложи да вземе тежко решение. Допустимо ли е да се отстъпи пред исканията на терористи, за да се спаси живота на отвлечен филипинец? Глория Аройо първо не искаше да отстъпи - не на последно място, защото не искаше да предизвика критика у американските си съюзници. Но тя не можа да издържи на вътрешнополитическия натиск и изпълни искането на терористите за изтегляне на филипинските войски от Ирак.
Така терористите постигнаха целта си. Те успяха да изнудят правителството на една суверенна държава. Според Съединените Щати това е погрешен сигнал. Американското правителство не скри разочарованието си. От гледна точка на Вашингтон това е понятно – Съединените Щати зависят от солидарността на съюзниците си в Ирак. Обаче не бива прибързано да се осъжда решението на филрипинската президентка. Та нали ставаше дума за един човешки живот!
Вътрешнополитическият натиск бе много силен и изтеглянето на войските бе запланувано, макар и за края на август. И факт е, че присъствието на 51 филипински войника фактически не играе роля за стабилността и мира в Ирак. То има само символично значение.
Тези аргументи вероятно са облекчили Глория Аройо да вземе решението си за изтегряне на филипинския контингент. Роля за това решение са изиграли вероятно и обезглавяването на българския шофьор и обстоятелството, че иракската война не среща почти никаква подкрепа сред филипинското население. Но тук не става дума, дали се подкрепя или отрича войната в Ирак, тук се касае за прецедент: изтеглянето на испанските войски от Ирак не бе отстъпка пред терористична заплаха, макар че след атентатите в Мадрид то бе изтълкувано така от американците и международни медии. С това решение правителството в Мадрид изпълни едно от предизборните си обещания.
Филипинският казус е съвсем друг: президентката Глория Аройо може да обоснове промяната в становището си само с един хуманитарен проблем. Обсъждайки всички аргументи и евентуални последствия, тя реши да спаси живота на отвлечения филипинец, баща на осем деца. И така взе решение в противоречие с железния принпиц на борбата срещу тероризма. Този принцип гласи: Който отстъпва пред искания на терористи, се излага сам на следващи изнуди и ги окуражава да предриемат следващи терористични акции.
Макар че от хуманитарна гледна точка решението на филипинската президента е понятно, няма съмнение, че има огромна опасност с това тя да стимурира терора. Терористите знаят сега, че от тяхна гледна точка
отвличане на заложници и заплаха с обезглавяване са ”успешни” акции.
На последното заседание на Бундесрата – втората камара на германския парламент - министърпредседателят на федералната провинция Хесен Роланд Кох се опита да успокои духовате:
”Ако в един въпросник се пита, дали попълващият има къща, това съвсем не означава, че ако получи помощ за безработциа, ще трябва да се откаже от тази своя собственост. В закона е точно установено, че използваната за собствени нужди къща е ”защитена”. Иначе никой от нас, независимо към коя политическа групировка се числи, не би гласувал за такъв регламент”.
Политиците изтъкват, че има и печелевши – така например работоспособните лица, получаващи социална помощ, които в бъдеще могат да разчитат на повече пари, при положение че са на разположение на трудовия пазар. Но общо взето преобладава броят на губещите. Вместо досегашната парична помощ, съобразена с последната заплата, дългосрочно безработните ще получават по-ниска издръжка, така наречените ”безработни
пари 2”. Протести се сипят главно от източните германски провинции. Там – за разлика от Запада – има много повече дългосрочно безработни, наследство от високата трудова заетост по времето на ГДР. Същевременно шансовете да се намери работа, са на Изток далече по-малко отколкото на Запад. Регистрирани са 53 000 незаети работни места, а броят на безработните възлиза на 1 600 000.
Министърпредседателите на източните провинции, независимо то това дали са социалдемократи или християндемократи, попаднаха под натиск от страна на населението поради непопулярната реформа, която бе уговорена от партийните им ръководства в Берлин. Поради спадането на покупателната сила в източните провинции , което се дължи именно на тази реформа, те успяха да съдействат за обезщетение за бюджетите си на стойност 800 милиона евро. Но това е само капка в морето, казват те сега.
В Бундесрата, втората камара на парламента, в която са представени провинциите, източните провинции се обявиха против закона за реформа на трудовия пазар. Западните провинции пък одобриха тази реформа и така допринесоха за приемане на закона. Но поради протестите на източните провинции възникнаха спорове. Министрите и партийните ръководители от правителствената коалиция в Берлин, както и министърпредседателите от западните провинции разкритикуваха нежеланието на източните провинции да реформират трудовия пазар. Министърпредседателяят на Саксония-Анхалт Волфганг Бьомер от християндемократическия съюз реагира с изявлението, че затова има конкретни причини.Според него целта за подобряване на предпоставките за включване на дъгосрочно безработни в трудовия живот не е оказала очаквания ефект в Саксония-Анхалт.
”На едно незаето работно място сега се падат 25 безработни. Това съотношение няма да се промени със закона. Така на практика нищо няма да се промени. Единственото последствие ще е, че тези, които са вече дългосрочно безработни и получават съответната издръжка, сега ще разполагат с по-ниска издръжка, без да можем да им предложим нещо”.
Източните провинции критикуват, че бремето, свързано с реформата в трудовата сфера, е разпределено неравномерно. Предвидено е федералното правителство да предостави социална помощ на работоспособни лица, изпаднали в нужда. В Източна Германия обаче се касае за много по-малко хора отколкото в западните провинции. Законът създава неравенство, защото не взима под внимание специфичните условия в източните провинции – заявяват министърпредседателите на тези провинции. Канцлерът пък консаттира, че законът е приет и е валиден за всички. При прилагането му ще се види, дали може да ще помогне още на Изтока.
В понеделник – в разговор между канцлера и министърпредседателите на източните провинции – правителството направи първата отстъпка: при включването на дългосрочно безработни в трудовия живот ще се оказва специална финансова помощ за тези региони, в които безработицата е над 15 процента. А това се отнася – с малки изключения като Дрезден или Йена – за цяла Източна Германия.