Реформата на ООН

Сега или никога трябва да дойдат така необходимите реформи – заяви той. Срокът за вземане на решение по разширяването на състава на Съвета за сигурност е ограничен само до шест месеца. Анан иска да види конкретни резултати най-късно до срещата на върха на ООН през септември. Той самият обаче не се ангажира с конкретен модел или страни, които да станат нови членове на Съвета. Знае се само, че съставът ще бъде разширен на 24 членове.

Германските дипломати впрочем са много доволни от концепцията на Анан, макар Германия да не се споменава изрично. За постоянния германски представител Гюнтер Плойгер от решаващо значение е натискът отгоре за незабавни действия:

“Укрепването на ООН е от интерес за всички. Затова сме уверени, че всички държави или поне повечето държави ще приемат тази реформа.”

За разлика от обичайната реторика, в проекторезолюцията на генералния секретар ясно се заявява, че при разширяването на Съвета за сигурност не е необходимо да се чака постигането на консенсус. Реформата включва много повече от промените в Съвета за сигурност – напомня постоянно Кофи Анан: сигурността, благоденствието и човешките права могат да се развиват само в пакет. За да се издейства одобрение за този пакет, Анан изрично отчита някои желания на Вашингтон – както подчерта неговият говорител Браун:

“Има някои въпроси – от съвета за човешките права до фонда демокрация, - от които САЩ са силно заинтересувани.”

Предвижда се съветът за човешките права да се избира от Общото събрание с мнозинство от две трети и да замести критикуваната не само от САЩ Комисия за човешките права в Женева. Занапред в него няма да има място за страни като Судан или Либия.

Въпреки оптимизма на Браун, Робърт Ор, един от авторите на актуалния проект за реформа, е на мнение, че американците не са се отказали от съпротивата си:

“Вашингтон има резерви по въпроса за употребата на сила. Искам да вярвам, че в последна сметка ще се стигне до приемливо решение.”

Ор има предвид онзи пасаж, в който Анан заявява, че при наличието само на латентна заплаха, единствено Съветът за сигурност има право да решава дали да се прибегне до сила. Така че призивът на Марк Браун е пледоария в полза на намиращия се под силен американски натиск генерален секретар:

“Това е едно амбициозно усилие, изискващо да се направи една допълнителна стъпка, която светът не може да стори без Кофи Анан.”