Реформите на Раул Кастро

Дългите опашки пред магазините в Куба са ежедневие за кубинците. Но от началото на седмицата хората започнаха да образуват опашки и пред магазините на държавната телекомуникационна компания Етекса, което не се бе случвало преди. Причината е издаденото от Раул Кастро разрешение всеки в държавата да има право да притежава мобилен телефон. Досега на тази привилегия се радваха едва 300 000 души в цялата страна, главно функционери на партията и чужденци.

Въпреки разрешението обаче не всеки може да си позволи клетъчен телефон, защото плащането се извършва не с нормалното песо, а единствено с конвертируемото песо, което човек притежава само ако работи на черно, получава пари от чужбина или е в бизнеса с туристи. За тези, които не притежават нужната валута, GSM-ите си остават недостъпни, защото цената им в нормални песо възлиза на повече от средната годишна заплата на един кубинец.

Президентът Раул Кастро се движи в затворен кръг

от една страна с позволението за всеки да притежава мобилен телефон той смъква от вътрешно-политическото напрежение сред населението, от друга обаче разделението на това общество чрез притежаването на конвертируемо песо продължава и дори се засилва. Според чуждестранните наблюдатели 40% от населението никога не са притежавали нужната валута, според други източници те са дори 60%.

За 56-годишната певица Наталия мобилните телефони, микровълнвите печки и всички тези нови продукти по магазините, продължават да са недостъпни.

"Разбира се, че бих искала да имам този плазма телевизор, чудесен е. Но аз не знам дори колко струва, сигурно е поне 300 долара. А, ето я и цената..."

Цената е 2000 долара и тук приключва мечтата. Това прави 110 месечни заплати. В съседния магазин за компютри 41-годишният декоратор Ернесто има същия проблем:

"Само го гледам. Заплатата ми не достига дори за основните части. За да си го купя трябва да продам колата или къщата си. За повечето от нас тази новост не променя нищо, освен ако правителството не реши да вдигне заплатите или да намали цените."

Вторият проблем, пред който се изправя Раул Кастро, са именно заплатите. От една страна те се изплащат в неконвертируемо песо, от друга страна са толкова ниски, че не могат да мотивират хората за работа. Ако се появи възможност да заработи някой долар, всеки използва този шанс, дори да е през работно време.

Последиците са логични - катастрофална продуктивност

Именно производството и качеството на работата трябва да се подобрят, казва Раул Кастро, преди да можем да повишим и заплатите. Защото дяволският кръг на кубинската икономика може да бъде описан с думите на един кубинец, употребявани нерядко и в социалистическа България: "Аз се правя, че работя, а държавата се прави, че ми плаща."

Въпреки всичко Раул Кастро изпълни обещанията, дадени пред парламента при встъпване в длъжност, а именно премахването на цитирам "абсрудните забрани", край на цитата. Фидел Кастро неотдавна окачестви всички тези мобилни телефони, дивиди-плейъри и телевизори като дяволски атрибути на империализма и по този начин отправи сериозна критика към брат си Раул. Продажбите само осигуряват на големите капиталистически концерни власт и благосъстояние.

Раул Кастро обаче не обръща внимание на тези критики и продължава поетия политически курс. А той е да осъществи един вид икономическо чудо. За латиноамериканците, кубинците са доста образовани и често имат добра професионална квалификация. Раул Кастро знае, че им е нужен стимул, за да вършат качествена работа.

По всичко изглежда, че страната е поела път към подобряване на жизнения стандарт, но този път ще бъде дълъг и за извървяването му ще са нужни много неща, сред които и търпение.