Речта на Путин за състоянието на нацията

Понякога в годишната реч на Путин твърде ясно си личат остатъците от скования стил на бивш КГБ-ист. Например когато президентът нарича развитието на демокрацията “ най-важната политическо-идеологическа задача”. Като цяло речта за състоянието на нацията, която Путин произнася всяка година пред парламента е едно много грижливо инсценирано медийно събитие. В навечерието и журналистите спекулират твърде смело, изказвайки предположения за съдържанието и, давайки на президента съвети, какво да каже, и блъскайки си главите над въпроса, защо датата на произнасянето е била променена. Много често обаче, адресатът на тази реч не са руските журналисти – твърди Ханс- Хенинг Шрьодер от Берлинската фондация “наука и политика”.

Шрьодер :

“Кагота той обяснява, че се развила демокрацията, и то след като западни медии и политици още от 2003 година насам съвсем ясно казват, че няма подобно нещо, очевидно е, че става дума за опит, през външната общественост да бъде представена личната гледна точка на Путин.”

Член 84 от руската конституция задължава президента, ежегодно да произнася пред парламента речи, в които да обрисува състоянието в страната и да анализира основните насоки на вътрешната и външна политика. С действителната политика обаче – тези речи – твърде често се разминават. Путин от години насам вече оповестява, че ще се води засилена борба срещу корупцията, без от това да последва нещо на практика. Или пък той често обявява Русия за “ европейска демокрация” и подчертава значението на свободата на печата, след като преди това постави под държавен контрол всички телевизионни компании и промени в рестриктивна посока медийното законодателство. Почти гротесктно прозвуча например, когато почти в кулминацията на процеса срещу петролния магнат Ходорковски, Путин заяви, че данъчните власти нямали право да тероризират икономическите среди.

През тази година се очаква, акцентът в речта на Путин да падне върху външнополитически теми, тъй като през юли Санкт Петербург ще бъде домакин на срещата на върха на страните от Г-8. И все пак е трудно да се предвиди, какви точно теми и съдържания ще засегне Путин в речта си. Така например преди две години той изненада наблюдателите с това, че в първата годишнина от войната в Ирак и половин година след “революцията на розите” в Грузия, президентът не каза нито дума по въпросите на външната политика. По традиция речта се концентрира над въпросите на стопанската и социална политика, освен това президентът с удоволствие обявява новости от реформата в армията или развитието на стратегическите оръжия.

В традицията на годишната реч за състоянието на нацията, която се произнася от президента от 1994 насам, е имало една –единствена политически значима изява, която обаче е от първите години на Елциновата ера. Германският политолог Шрьодер пояснява :

Шрьодер :

“Елцин застана пред Думата и я направи на нищо, поради това, че тя в мнозинството си беше срещу него. Това беше - истински политически двубой. При Путин ситуацията е различна – почти винаги досега той е имал ДУМА, в която мнозинство имат про-президентските партии, и която му служи главно като сцена за произнасянето на тържествени речи.”