Романът на Димитър Динев " Ангелски гласове"

Как да се развие една човешка съдба - понякога се рашава само от няколко страници хартия. Дядо Огнян например - е лекар и университитетски доцент в Пловдив, когато фашистите откриват у него комунистически позиви. Макар и разрязани за цигарена хартия, като доказателство за политическа неблагонадеждност те все пак се оказват достатъчни. В резултат на това Огнян отказва пушенето. Университетската му кариера е провалена, докато на власт не идват комунистите.. Огнян отново става доцент. Тогава комунистите откриват у него обаче Петковистки писания. Те висели на един пирон, разрязани за тоалетна хартия, но за комунистите те се оказват достатъчни като доказателство. Но има ли от какво да се откаже Огнян в този случай?

Димитър Динев е комозирал една комична и същевременно трагична семейна сага за властта на политиката и тиранията на властниците - но преди всичко за това, което те си позволяват да причиняват на хората. "Ангелски гласове" - първият роман на Динев, написан на немски език, е почти старомодно разлистен обществен роман, посветен на родината му , на българската следвоенна история, както и на европейското настояще, на пристигания и заминавания, отвсякъде заобиколени с граници.

Динев е роден през 1968 година в Пловдив, той е завършил тамошната гимназия Бертолд Брехт , публикувал е произведения на български, руски и немски. През 1990 годи. Той напуска страната и се установява в Австрия, следва философия и руски и си изкарва препитанието от различни случайни неща, сред които и позлатяването на ангелски фигури. От 1992 година нататък Динев, който избира Виена за своя нова родина, пише сценарии, театрални произведения, прави преводи, а през 2001 г. публикува сбирка от разкази " Надписът". В романа си "Ангелски грласове" Динев показва животът като съществувание в условията на реално съществуваща диктатура и като бягство към нереалния свят на духове, мечти, вътрешни гласове, врачки и чудотворни лечители.
"Ние българите сме най-лековерните хора на тоя свят. Ние вярвахме в комунизма, в руснаците, после в американците, а сега вярваме в ангели" - се казва на едно място в романа, което, както много други подобни издава склонност към формулирането на прости сентенции.
Трогателни са историите в този изпълнен с живот и смърт роман, с нежна мелодрама и силна ирония - така че и невероятното изглежда като абсолютно задължително. В своя трагическо- магичен реализъм, написан така поетично- хубаво, Ангелски гласове е роман за тъмните зимни вечери, със склонност към балансирана справедливост. Даже и за дядо Огнян, в чиято житйска съдба първоначално се намесва тоалетната хартия, в крайна сметка се намира подходящо четиво. Той става портиер в една клиника и започва да живее необезпокояван с абонамент на списанието " Лов и риболов".