1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Румъния отново има по-голям брат и той се казва Джордж Уокър Буш”

16 март 2005

Статия на вестник “Зюддойче Цайтунг за отношенията на Румъния с американците и ЕС.

https://p.dw.com/p/At8O
Новият президентТраян Бъсеску спечели румънците с чара си на неконвенционален политик
Новият президентТраян Бъсеску спечели румънците с чара си на неконвенционален политикСнимка: DW

Цели 35 минути прекара новият румънски държавен глава Траян Бъсеску във Вашингтонския Овален офис. Домакинът му не скъпеше похвали. Както самия той - и Бъсеску бил убеден, че Близкия Изток в момента се разпростирала “свободата” – заяви Буш. Румъния била “ по-особен партнрьор” заедно с когото САЩ споделяли еднакви представи за свободата и правовата държава.

За да си спечели вниманието на САЩ, Румъния предприе не малко неща. От 2002 година насам в Ирак има над 600 румънски войници. Преди две седмици Бъсеску отиде още по-далеч , като подчерта, че отношенията със САЩ означавали за него повече отколкото тези с ЕС, поради това европейците продължавали да имат големи предубеждения спрямо приемането на Румъния в ЕС през 2007 година.

Първо Бъсеску порица комисарят по източното разширяване Оли Рен. Той не бил повече съгласен да приема недоказаните твърдения, клеймащи Румъния като корупмпирана страна. Който твърдял подобно нещо, бил длъжен да го докаже с имена и конкретни данни. После Бъсеску излезе пред румънския Съвет по отбраната, където представи нова военна доктрина. Според нея страната би трябвало да издигне като принцип на своята отбрана – теорията за превантивния удар. Според Бъсеску Румъния била беззащитно изложена на опасности, произлизащи от различни трансгранични конфликти, като например този в Молдова. С оглед на разединението на Европа по някои външнополитически въпроси, сигурността на Румъния – според Бъсеску можела да бъде гарантирана единствено от американците и британците.

Споровете около Ирак, които раединиха Европа, от гледна точка на румънския държавен глава , който по професия е корабен капитан – са дело на изнежени ляволиберални интелектуалци в Западна Европа. Още по време на предизборната си борба през миналата есен, Бъсеску който сам се характеризира като ляволиберален,обяви визията си за създаване на ос Вашингтон-Лондон-Букурещ като основа на своята външна политика. Дипломати от така наречената “стара Европа” се забавляваха доста около тази визия и си надяваха, че Бъсеску ще стане по-умерен в разбиранията си,след като бъде избран. Това обаче се оказа заблуда: Бъсуску почти не пропуска случай да припомни теорията си за оста Вашингтон-Лондон-Букурещ.Наскоро нервите на френския външен министър мишел Барние не издържаха повече и той заяви в Букурещ, че идеята за тази ос била “оргинална”. Не е ясно само, дали Бъсеску е схванал, че определението “оргинална” на дипломатическия жаргон обикновенно не представлява комплимент.

В същото време отношенията на Букурещ с Брюксел са доста трудни. Според решението на европейската комисия Румъния трябва да стане членка на общността през 2007 година. Тъй като корупцията в страната обаче не е намаляла, Брюксел е вградил нещо като аварийна спирачка посредством специална клауза, предвиждаща отлагане на румънското членство с една година, ако се види, че Румъния не е в състояние да се справи с проблемите си.Историческото наследство на бившото царство на Чаушеску е доста неблагоприятно: правосъдието де факто не е независимо, съдии и прокурори по стар държавен рефлекс се поддават на политически натиск и влияние. В оплетената с мафиотски връзки икономика се очаква огромна съпротива срещу европейското правило, държавните субсидии да се разпределят в съответствие с прозрачни критерии. В средата на април Европейският парламент ще гласува, дали договорът по присъединяването на Румъния да бъде подписан на 25 април, както е предварително предвидено или не. За Бъсеску обаче таза тема отдавна е изчерпана и той смята, че може да се посвети на нови външнополитически предизвикателства. Морякът Бъсеску, който е избран пряко от народа за мандат от 5 години, още доста време ще си остане капитан – и то – със сигурност - на презокеански кораб.