Русия, Евросъюзът и глобалният баланс на силите в света

Внимание: сигурно имате нужда да потъркате очи. ЕС изпраща в Грузия 200 цивилни наблюдатели, които ще гарантират сигурността там срещу нови пристъпи на насилие. Едно благородно начинание, което транспортира най-малкото две новини. Добрата новина гласи: Европа вече не се плаши от велики дела. А лошата: 27-те все още са твърде далеч от момента, когато ще се затвори

пропастта между претенциите и действителността

Вярно, засега ЕС трябва да разчита, че Медведев този път ще спази обещанието си и ще изтегли войските. Изгледите са добри. Дори бетонените глави в Кремъл разбраха, че военната им победа се превърна в политическо и икономическо поражение. Освен Никарагуа нито една друга страна не е признала Абхазия и Южна Осетия, дори побратимените с Москва деспоти се въздържат.

Курсът на Московската борса стремглаво пада, рублата се обезценява, инвеститорите изтеглят милиарди от Русия. Въпреки всичко това обаче гаранциите, които Брюксел дава за сигурността на Грузия, са на глинени крака. Защото Евросъюзът все още не разполага с военните средства, за да гарантира убедително своите обещания. Далеч по-лесно им е на европейците на техния любим терен – нежната дипломация. В резултат от надвисналата руска заплаха не само Грузия се придвижва по-близо до ЕС. Украйна също беше окуражена по пътя си към Евросъюза по време на срещата на високо равнище. Положителни сигнали получава дори Беларус. Ако след две седмици парламентарните избори там се проведат честно, ЕС може да вдигне наложените през 2006 година санкции. Да, 27-те често пъти се разправят за детайлите. По-важното е обаче, че

основната посока е вярна

Европа привлича чрез насърчение там, където Русия владее единствено езика на заплахите, коментира "Райнишер Меркур". В Ди Цайт Кристоф Бертрам преразказва интересните тези за външната политика на Русия, изложени от известния специалист Алексей Арбатов в едно руско списание:

Вместо да застава отстрани, Русия трябва да предлага смислени алтернативи по най-важните спорни въпроси на деня. Например – концепции за дългосрочните си отношения с НАТО или с бившите съветски републики. Предложения от типа: ако тези републики се откажат от членство в НАТО, Русия ще им гарантира суверенитет, териториална цялост и ускорено икономическо сътрудничество. Уви, в Москва има предостатъчно сили, които саботират подобни планове и търсят конфронтация със Запада, за да увеличат влиянието си. С това обаче те нанасят огромни вреди на интересите и сигурността на Русия.

Русия не бива да следва американския пример

и да избутва в периферията отслабнали международни организации или споразумения, само и само, за да се докопа до цялата плячка.

Подобна политика беше разрушителна за САЩ и подрони позициите им на велика сила, независимо от цялото им стопанско и военно превъзходство и от огромното им влияние в международните организации. Днес Русия подготвя нова фаза на икономически и демократични реформи. Успоредно с това тя би могла – за това ратува Алексей Арбатов – да упражни голямо, положително влияние върху изграждането на нова система на международните отношения. Това обаче едва ли ще стане, защото никой не чува предупрежденията на Арбатов, констатира с горчивина "Ди Цайт".