Русия и Западът

Посещението на президента Путин в Рим и Париж миналия месец показа каква пропаст зее понякога между медийното възмущение и официалната реакция. Италианският премиер Берлускони се солидаризира с Путин, изстъпвайки се също като него в ролята на жертва на "измислиците" и "изкривяванията" на международния печат. Призивът на живеещия в изгнание в Лондон руски олигарх Березовски също остана без ответ. "Световните ръководители трябва да намерят смелост да заявят открито, че в Русия стават много сбъркани работи, за да дадат по този начин надежда на милионите руснаци, които предвид държавното потисничество са принудени да си затварят устата"- апелира Березовски.

Подобен патос може да звучи фалшиво, но това, че в Русия стават "много сбъркани работи" не е изолирано мнение. Западните правителства избягват открит сблъсък с Кремъл, но загрижеността намира ясен израз в парламентите. Американският сенатор от Републиканската партия Джон Маккейн подложи регентството на Путин на унищожителна критика. "Опасявам се, че управлението на Путин представлява продължение на 400 години държавен контрол и потисничество" - предупреди той, заклеймявайки ограничаването на медиите, войната в Чечения и имперския, според него, подход на Москва към съседите й. Маккейн призова да се сигнализира на Путин, че западните демокрации са готови да санкционират недемократичното поведение на Русия.

Засега обаче няма и помен от подобен сигнал. В случая с арестувания олигарх Ходорковски, американският Държавен департамент се ограничи само до уверението, че Вашингтон щял да следи внимателно по-нататъшните развития. Неофициално журналистите чуха много повече, а именно, че в действията срещу милиардера бил налице явен политически фактор, но така или иначе не трябвало да се стига до влошаване на отношенията с Москва.

Сходна беше и реакцията на германското правителство, реакция, която предизвика остър отпор от страна на опозицията. "Крайно време е да се сложи край на умилкването на Шрьодер около Путин" - призова Мелани Освалд от ХСС.

Погледнато съвсем трезво обаче той не би трябвало да прави това. "Трудно приемливо е, но е вярно: дори една авторитарна Русия, която редом със САЩ воюва срещу тероризма, а петролът и природният газ продължават да текат несмущавано, не предствлява непосредствен проблем за Запада" - казва Роланд Гьоц от реномираната берлинска Фондация Наука и политика. Същевременно обаче Западът не трябвало да забравя "европейските правни мащаби". Наскоро точно това направи едни английски съд, отхвърляйки искането на Москва да му бъде предаден чеченският политик Ахмед Закаев, поради реалния риск да бъде подложен на изтезания. Така че Закаев остава под закрилата на политическото убежище в Англия.