Русия и проблемът с американския противоракетен щит

Всъщност министрите от НАТО искаха да се съсредоточат върху три теми: операциите в Афганистан и Косово, а също как трябва да реагира НАТО на новата ситуация, възникнала във връзка с американския проект за създаването на европейски компонент на противорекатния щит. Само че изявлението на руския президент Путин, че ще замрази Договора за конвенционалните сили в Европа, тъй като алиансът се възползвал от неясното правно положение – договорът все още не е ратифициран – за да изгради европейска противоракетна отбранителна система, предизвика значително вълнение на срещата в Осло. Москва твърди, че тези намерения са равносилни на промяна в стратегическото равновесие – въпреки уверенията в противното от страна на Вашингтон и на генералния секретар на НАТО Де Хоп Схефер.

При това положение вниманието съвсем естествено се насочи към заседанието на Съвета НАТО-Русия, на което се очакваше руският външен министър Лавров да разясни думите на своя президент. След това Схефер призна, че не е било постигнато никакво сближение. Лавров потвърдил, че Москва ще наложи едностранен мораториум върху Договора за конвенционалните сили. Схефер подчертал, че това предизвиква сериозна загриженост, тъй като този договор бил крайъгълен камък на архитектурата на сигурността в Европа. Лавров пък изразил тревога от приближаването на военните капацитети на НАТО до границите на Русия. Той повторил, че последните развития предизвиквали промяна във военното равновесие, което налагало необходимостта от принципна дискусия по договора. Ако алиансът не отчетял интересите на Русия, неговата страна щяла изцяло да се оттегли от договора. Освен това Лавров повтори, че Москва не споделя преценката на Вашингтон и НАТО, че в скоро време Иран щял да бъде в състояние да произвежда ракети, които биха застрашили сигурността на Европа.

Преди срещата с руския си колега Лавров, американската външна министърка Райс отново изтъкна, че Русия и НАТО не са повече врагове, както по времето на СССР. Що се отнася до руската заплаха от налагането на мораториум, тя просто напомни, че подписаните договори трябва да се спазват.

Спорът около Договора за конвенционалните сили е вече доста стар и не на последно място тъкмо затова не изглежда особено подходящ за повишаване на натиска върху НАТО. Но Путин се е изкушил може би да прибегне към дрънкането на оръжие, тъй като в навечерието на срещата в Осло някои министри от НАТО – например норвежкият и германският – явно не демонстрираха желязна сплотеност по проблема с ракетната отбрана. Изобщо консенсусът по тази тема изглежда все по-крехък.