1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Русия с амбиции да заеме ролята на САЩ в близкоизточната политика

19 декември 2006

Битката за власт между Хамас и Фатах в Близкия заплашва да излезе извън контрол. Съседните страни - Сирия и Йордания са обезпокоени от засилващия се конфликт. В Ливан движението Хизбула продължава противопоставянето си с правителството на премиера Синьора. На този фон Москва вижда шанса да заиграе по-силна роля в близкоизточната политика - една твърде опасна игра.

https://p.dw.com/p/AtfS
Путин с очила наблюдава внимателно горещия район на Близкия Изток
Путин с очила наблюдава внимателно горещия район на Близкия ИзтокСнимка: AP

Когато в условията на вакуум остават празнини, тогава на тяхно място веднага се настанява нещо друго, което основно променя ситуацията. Откакто САЩ се ангажираха в Ирак в Близкия Изток се откриха големи празни пространства. Русия възприема това като покана да си възвърне позагубената си роля в световната политика, и сега прави всичко възможно с дипломатическо ходове да се възползва максимално от положението.

Посещението на сирийския президент Башар Асад в Москва доказва по един недвусмислен начин тази стратегия на Кремъл. Вашингтон отдавна вече не води конструктивен диалог с Дамаск, а с Техеран в съседство диалогът е прекъснат преди повече от 20 години. И двете страни – Иран, който се стреми да стане ядрена сила, и Сирия, която играе централна роля в няколко спора – в Ливан и в конфликта между Израел и палестинците, са идеално предмостие за руската близкоизточна политика.

След разпадането на Съветския съюз Москва не е имала друг по-удобен шанс да стъпи в Близкия Изток. И Кремъл прави точно това с много добре обмислени ходове. Москва подкрепя както Иран така и Сирия. Те разполагат с модерни оръжейни арсенали, и преди всичко ракети, които сериозно промениха баланса на силите в Близкия Изток. По този начин те наложиха ограничения на Израел, например да предприеме удари срещу ирански ядрени инсталации, които впрочем също са дело на Москва.

Сирия сега е готова да поръча на Москва още изстребители “МиГ”, подводници и други модерни оръжия. С това Дамаск иска да покаже на Израел, че е способен да води нападателна война. Нескритата подкрепа от страна на Хизбула, на която Сирия по всичко личи препродава руско оръжие, е допълнителен коз за Дамаск.

Това лято Израел не успя да унищожи ислямското движение или дори да го отслаби. Точно обратното – излязло по-силно от тази война сега Хизбула се стреми да свали про-западното правителство на ливанския премиер Фауд Синьора. Путин, който официално призовава за спокойствие, може да си седи мирно и спокойно да наблюдава развитието на ситуацията. Той ще изчака пълното освобождаване на региона от американското влияние за да наложи своите собствени правила на играта.

В тази тактическа постройка се вписва напълно колебливото поведение на Москва по въпроса за налагането на санкции на Иран заради ядрената му програма. С тази тактика се обясняват и много други ходове на Кремъл, като напр. отхвърлянето на искането за международен трибунал за Рафик Харири, поканата преди около година към Хамас да посети Москва и накрая – най-новата идея на Кремъл - за провеждане в руската столица на конференция за Близкия Изток. Макар още да не е обявена официално, в нея изглежда са готови да се включат Сирия, Ливан, по всяка вероятност Иран като и представители на Изваел и палестинците.

За САЩ или за европейците Русия не споменава нищо, макар те заедно с Обединените нации да съставляват близкоизточната четворка. Това трябва да бъде шамар за Вашингтон, за който е неприемливо воденето на разговори за бъдещето на Близкия Изток без участието на САЩ, т.е. без роля за покровителя на Израел. Това дипломатическо усърдие на руския лидер Путин се подхранва не само от енергийните запаси на Русия, но и от важната роля, която играе Москва в оръжейния износ. Сега остава само да се играят добре картите, за да може Кремъл най-хладнокръвно да се възползва от слабостите на Америка в този район на света.