1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Русия 15 години след опита за преврат

19 август 2006

На 19 август 1991 година консервативните сили в КПСС направиха опит за преврат с цел да спасят от разпадане бившия Съветски Съюз. Тогавашният държавен глава Михаил Горбачов беше задържан в дачата си на полуостров Крим, а в Москва цареше извънредно положение. Осуетеният опит за преврът създаде благоприятни предпоставки за развитието на руската демокрация – смята в коментара си Инго Мантойфел.

https://p.dw.com/p/AtP6
Снимка: AP

С пуча срещу Михаел Горбачов, старата гвардия в комунистическата партия, КГБ и армията се опита да задържи разпадането на Съветския Съюз. Реално обаче беше постигнато тъкмо обратното: Съпротивата на Московчани срещу пучистите на практика сложи край на 70 годишната тоталитарна диктатура и ускори разпадането на Съветската империя.

На Запад провалът на опита за преврат беше приет с голямо облекчение, а краят на Съветския Съюз беше поздравен – и то не от позициите на враждебно отношение спрямо Русия – както за съжаление днес вярват мнозина руснаци. В западното мислене, СССР се осъзнаваше като символ за потискането на свободата, за идеологически мотивираното убийство на милиони хора, за държаните в принудително подчинение десетки чужди страни и за един чудовищен комунистически мироглед, представляващ заплаха за основните ценности на западните общества. Онези руснаци, които носталгично идеализират миналото – макар и с разбираемото отчяние от днешното безутешно състояние на социалните грижи в страната, е редно да знаят, как Съветският Съюз е бил възприеман от чужбина.

Различията в оценките обаче са доста повече.За мнозина в Европа и САЩ, състоянието на днешна Русия – 15 години след неуспешния опит за преврат – е по-скоро разочароващо. Начело на държавата стои бивш агент на КГБ, който назначава на много от възловите политически позиции бивши сътрудници на репресивния апарат на службите. Разделението на властите – като един от основните белези на либералната демокрация – на практика не съществува в Русия, поради това, че съдебната власт е зависима от Кремъл, също както и парламента. Много от гражданските права и свободата на печата са ограничени. Високите международни цени на петрола се грижат за високи приходи в руската хазна, поради което държавното ръководство излъчва нова самоувереност. Затова мнозина политици и коментатори и днес сравняват Путинова Русия със Съветския Съюз. Само че, колкото и да са оправдани критиките срещу авторитарната вътрешна политика на президента, толкова пресилено е да се слага знак на равенство между бившия Съветски Съюз и днешна Русия.. Първо: комунистическата идеология на Русия днес вече не е политическият мотор и образец за общественото развитие. Второ, подобни пресилени сравнения издават непознаване на руската история. Защото 1000 години царизъм и съветска диктатура не могат да бъдат преодолояни само за 15 години. Западът имаше подобни очаквания през 90-те години, което беше грешно и което доведе до редица заблуди относно днешна Русия. Руснаците, които преди 15 години смело се възпротивиха на опита за пуч, извършиха нещо, което заслужава да получи полагащата му се историческа оценка. Те сами успяха да освободят страната от съветската диктатура. През 90-те години обаче на тези сили им липсваха силите и историческия опит – да изградят модерна руска демокрация и пазарно стопанство. Все пак те създадоха предпоставките за това, впоследствие да израсне първото постсоциалистическо и неидеологизирано поколение, което ще трябва да се заеме с тази задача през идните години.