Руската опозиция остава разединена и слаба

Последният удар за нея бе решението на бившия руски премиер Михаил Касянов да напусне заедно със своя Народно-демократичен съюз основното опозиционно движение “Другата Русия” и да обяви, че ще се кандидатира за президент, независимо от това, кого ще номинира опозицията.

До есента “Другата Русия” ще си даде известна почивка, след което ще продължи усилията си за издигане на общ опозиционен кандидат а президент. досега интерес към номинацията са изразили освен Касянов, още и бившият шеф на Надзорния съвет на разбития петролен концерн “Юкос” и бивш президент на руската Централна банка Виктор Герашченко и опозиционният политик Сергей Гуляев. От този списък трябваше да бъде изключен Михаил Касянов, тъй като неговата евентуална кандидатура се смяташе за твърде оспорвана. Да припомним, че по време на мандата си като премиер, приключил през 2004 година, срещу него имаше подозрения за корупция. На подкрепа от извънпарламентарните опозиционни сили се надява на предстоящите избори и Григорий Явлински от социално либералната партия “Яблоко”.

За “Тежка артилерия” в редиците на “Другата Русия” досега се смятаха забранените като екстремистки формации национал-болшевики на скандалния писател Едуард Лимонов и отделни групировки като “Авангард на Червената младеж” на Сергей Удалцов, наричани още “Калашниците”. След излизането на партията на Касянов в движението “Другата Русия” остават още Обединеният Граждански фронт на Каспаров, някои крила в либералната партия “Яблоко” на Явлински и отделни представители на Съюза на десните сили.

За най-слабото място на движението се смяташе това, че участниците в него имаха едно единствено общо нещо помежду си в политически план – враждата си с Путин. Друга обща платформа не съществува между тях. Обратното дори – представите на национал-болшевиките, които стоят на ляво-популистки и дори анархични позиции, от една страна, а от друга – неокомунистическата Червена младеж се разминават тотално с икономическите либерални представи на партията на Михаил Касянов.

Някои други опозиционни сили, ползващи се с подкрепа в руското общество, още от самото начало обявиха, че няма да се присъединят към движението “Другата Русия” именно за да не се впускат в политическа авантюра, напр. като бъдат отъждествявани с национал-болшевиките. Тази позиция заеха напр. комунистите на Генадий Зюганов или дясно либералният Съюз на десните сили, за който стои “Бащата на руската приватизация” и шеф на държавният концерн “Обединени енергийни системи” – Анатолий Чубайс.

Заради новите закони срещу екстремизма нито един кандидат от движението “Другата Русия” няма почти никакви шансове, да бъде регистриран като такъв от властите, докато в редиците на движението остава такава екстремистка организация като национал-болшевиките. С тях “Другата Русия” е застрашена дори от забрана, а без тях опозиционното движение е обречено на немощ.