Руската православна църква отново сплотена

След повече от 80-годишно разцепление Руската православна църква в чужбина взе решение за сливане с московската патриаршия. Общото събрание на Чуждестранната църква в Сан Франсиско реши с голямо мнозинство “да бъдат заличени раните от разделението във вътрешността на руската православна църква”. Чуждестранната църква бе основана по време на гражданската война в началото на 20-те години от духовници, които бяха избягали от Русия слез завземането на властта от болшевиките през 1917. Тогавашният патриарх Тихон одобри разцеплението – “докато църквата в Русия се освободи от безбожната власт”. Руската чуждестранна църква наброява около 500 хиляди вярващи.

И след края на СССР дълго време не се очертаваше никакво сближение между двете руски православни църкви, тъй като в Чуждестранната църква имаше големи резерви спрямо руското църковно ръководство, което бе останало лоялно на съветската власт – до самия й край; за неколцина все още активни епископи се твърди, че са били агенти на КГБ. Пръв знак за сближение от страна на московската патриаршия бе обявяването за светец през лятото на 2000 на разстреляния от болшевиките последен руски цар Николай ІІ, когато Чуждестранната църква бе осветила още през 1981 – въпреки енергичните протести на Москва. И в двете църкви съществуват силни монархически, националистически и антисемитски тенденции. От 2003 се заговори за обединение. До последния момент обаче не бе сигурно дали в Общото събрание ще има необходимото мнозинство.

Според Герд Щрикер от института “Вярата във Втория свят” напоследък за обединението особено силно се застъпвал президентът Путин. Той искал всяка руска църква в чужбина да бъде представлявана от Русия. При сегашното обединение става дума разбира се и за многобройните ценни имоти и различни видове недвижимо имущество на Чуждестранната църква, за които сега претендират московската патриаршия и руската държава. В тази връзка през последните години в много европейски страни се водиха десетки съдебни дела.