1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Руските медии за Бургас-Александруполис

16 март 2007

“Владимир Путин утвърди картата на света”, “В обход на проливите”. Това са част от заглавията с които руските медии оживено коментират подписаното междуправителствено споразумение за петролопровода Бургас-Александруполис.Повече подробности ще научим от Таня Харизанова:

https://p.dw.com/p/Aspb
Снимка: picture-alliance/ dpa

Правителственото издание “Российская газета” под заглавие “В обход на проливите” отбелязва, че идеята за петролопровода се родила още през 1994 година. При първата си визита в Гърция през 2001-ва година Владимир Путин я оформил като предложение на руската страна. Подчертава се, че стойността на проекта е 1 милиард долара, въпреки че според някои е рано да се говори за цената, но за Русия възвръщаемостта е двойна. Страната получава “разширен” достъп до енергийните пазари в Южна Европа, които могат да станат база за по-нататъшни доставки в Западна Европа. От друга страна Русия ще пести стотици милиони долари от тези, които сега дава за транзита през Украйна.

“Владимир Путин утвърди картата на света”, подчертава в заглавие вестник “Коммерсантъ” и добавя: “С откриването на новия петролопровод на нея ще се появят Гърция и България”. Изданието подробно разказва за възможните срокове и цена на строежа, но кореспондентът Андрей Колесников не получава отговор на въпроса си откъде ще потече нефт към тръбата. Цитира се президентът на “Транснефт” Семьон Вайнщок, че в проекта могат да влязат и казахстанската “Козмунайгаз”, и “Шеврон”, дори шоколадова фабрика, ако българите и гърците решат да й продадат дяловете си.

“Чакат обещаното 13 години”, възкликва в заглавие вестник “Время новостей” и посочва: “Русия най-сетне успя да постигне подписването на договора за строеж на трансбалканския петролопровод”. Подробно се проследява дългата история на проекта. Едва в последните месеци темповете на разговорите се ускорили след септемврийската среща миналата година в Атина на държавните лидери на трите страни. Тогава Русия успяла окончателно да убеди партньорите да й предадат контрола върху проекта с 51% от дяловото участие. България и Гърция могат да продадат своите дялове, това трябва да бъде решено за седмица-две. Като възможни купувачи се спрягат ТНК-БП, Шеврон и Козмунайгаз. За придвижването на проекта, според “Время новостей”, помогнали идването на власт в Гърция през 2004-та година на Константинос Караманлис, представител на знаменитата гръцка политическа династията, не търсеща излишно тясна дружба със Съединените щати, както и промяна на гледището в самия Вашингтон, вероятно свързана с интереса към тръбата на американската Шеврон, добиваща петрол в Каспийския регион.

“Независимая газета” е избрал странното заглавие “Вие сега присъствате едва на бракосъчетанието”. В репортажа става ясно, че така отговорил Семьон Вайнщок на въпрос след колко време ще се роди петролопровода. Той уточнява обаче, че няма проект, с който да се е заела “Транснефт” и да не е бил осъществен. Вестникът подчертава, че по замисъла на Москва когато петролопроводът бъде готов той успешно трябва да конкурира тръбата между Баку и Джейхан.

“Путин протегна тръба в Европа”, откроява “Комсомольская правда”. Според изданието почти 15 години идеята за петролопровода се смятала за мъртвородена поради опасенията на Атина и София да не разсърдят Вашингтон. “Гърция, като една от икономически най-слабите страни в Европейския съюз, България – като млад търсач на членство в НАТО и Европейския съюз.” Но през септември 2006-та година Путин сам се заел с преговорите. “На него просто всичко му омръзна, коментира един от членовете на руската делегация. Путин сам се зае с тези преговори и това, което не се получаваше за 15 години, стана за 8 месеца.”