1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Руски сметки без кръчмаря

28 декември 2005

Русия очевидно се опитва да “накаже” Украйна за Оранжевата революция и да принуди страната да се завърне в руската сфера на влияние.

https://p.dw.com/p/AtT7
Русия се готви да завърти кранчето на газта за Украйна
Русия се готви да завърти кранчето на газта за УкрайнаСнимка: dpa - Report

Русия и Украйна имат общ проблем. Става дума за снабдяването със земен газ. Полудържавният руски мопонополист Газпром би желал да получава 230 долара за 1000 кубически метра земен газ. Украйна от своя страна осъзнава, че досегашната цена като за приятели от 50 долара за същото количество газ, е неудържима за в бъдеще . В Киев са готови да плащат по-висока цена, но искат тя да се повишава постепенно.

Проблемът за газта по същество е разрешим, даже и без намесата на международния арбитражен съд в Стокхолм, до който двете страни смятат да се отнесат, сякаш за да демонстрират своето твърдоглавие. Само че в новоизбухналата “газова война” между двете страни става дума не само и не толкова за газта, колкото за други неща. Отношенията между Москва и Киев бяха драматично охладени след Оранжевата революция. Украйна гледа вече към запада, иска да влезе в ЕС и НАТО. Москва е възмутена от подобно нещо и се опитва да окаже натиск, което е голяма грешка, защото приятелство насила не става.

Включете ни във вашата украинска газопроводна система – казва шефът на Газпром Алексей Милер, и тогава може да си говорим за по-ниски цени. Белорусите бяха готови на подобно нещо и виж ти - цената за тях е едва 47 долара. Щом , вие украинците обаче се опъвате и изживявате като западноевропейци , ваша воля – плащайте тогава като западноевропейци! А щом пък поставяте под въпрос черноморската военна база на руския флот в Севастопол, нека тогава да се върнем отново на въпроса, кому принадлежи полуостров Крим!

Но сметките на Русия, че “вятърът на промените” при украинските парламентарни избори през идния март може да издуха тамошната ориентирана към Москва опозиция до властта, е сметка без кръчмаря. Проблемът с газта така или иначе ще трябва да бъде решен . Украинският премиер Юри Ехануров вече обяви, че като начало “ Украйна” ще си краде от транзитно преминаващия през страната газ. В Киев имат опит в подобно упражнение.

Политическият проблем обаче е по-труден за решаване. Киев вика Запада на помощ. Но къде са възмутените реакции на онези западни политици, чийтоо езици само преди година почти се заплитаха от вълнение при поздравите до техния “оранжев революционен колега”? Това, че новоизбраният инсайдер в Газпром и началник на надзорния съвет на руско-германския газопровод под Балтийско море - бившият канцлер Шрьодер- не реагира – едва ли учудва някого. Вероятно счита целият проблем за изцяло вътрешно-украинска работа.

Затова пък Ангела Меркел – новоизбраната канцлерка – би трябвало да вземе думата сега. Обявеното от нея намерение беше да се ангажира за това, щото гласът на държави като Полша или балтийските републики да се чува по-силно. Защо в такъв случай да не подкрепи сега и Украйна? И то не само от християнска любов към ближния? В крайна сметка Германия получава 27 милиарда кубически метра руски природен газ, който тече през украинска територия, като по този начин поне засега извлича най-големи ползи от транзитната сделка. На 16 януари Ангела Меркел пристига в Москва. Тя би трябвало да заеме по- категорична позиция от предшественика си Шрьодер. Тя поне руски вече знае!