1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сакат българин проси в Хамбург

15 юни 2005

"Партньорът" му го изнудва и го храни от кофите за боклук

https://p.dw.com/p/AuJD

Нойе Цюрхер Цайтунг се спира на започващата утре двудневна среща на върха на Европейския съюз, под заглавието „Среща под натиска на големите очаквания”, конституционната криза и финансите са основните предизвикателства. Според изданието царящата в момента несигурност по отношение на посоката и целта на Европейския съюз личи и в изявленията, посветени на процеса на разширяване на Общността. Европейските дипломати, обаче, не очакват да настъпи промяна в курса, респективно отмяна на решенията на Съвета нито за приемането на България и Румъния, нито за започването на присъединителни преговори с Турция.

Поставяйки въпроса “Дали Европейският съюз ще влезе в пауза за размисъл” /след отрицателните референдуми по евроконституцията във Франция и в Холандия/ Сент Галер Тагблат отбелязва, че като едно от първите сериозни последствия от конституционната криза се показва това, че европейското членство на Турция се измества към все по-далечното бъдеще – при положение, че текстът с фиксираната дата за началото на преговорите 3 октомври е отпаднал от проекта за заключителна декларация на срещата на върха на ЕС в Брюксел. В документа е отпаднало и споменаването на Хърватия, Румъния и България. Траунщайнер Тагблат цитира позицията по разширяването на Общността на представители на германската извънпарламентарна Селска партия, която се обявява “за” Европа, но Европа на регионите със справедливо разпределение на задълженията. “Преждевременно наложеното евро, източното разширяване първо с десет държави, а сега отново с България и Румъния, пък и като прибавим дискусиите за Турция – всичко това ни се вижда твърде прибързано. Но и никой не ни е питал” – казва Ханс Шупфнер, един от областните ръководители на партията.

Продължавам с данните от проучване, поместено в немската емисия на руската агенция РИА – за враговете и приятелите на Русия. Основният извод е, че руските граждани определят Беларус като най-добър приятел на своята страна, а за най-враждебни намират балтийските държави и Грузия. Сред десетте най-приятелски държави са и Германия – с 23 процента, и България – с 11 процента, преди Армения – с 9.

Тагесцайтунг и Моргенпост отделят значително място на историята за Димитър М. – 38-годишен сакат българин, принуден да проси от сънародника си Васил П. /на 37 години/. Васил, който докарал Димитър от родното му село в Хамбург, за да проси, бил осъден вчера за тежко изнудване и за нанасянето на телесни повреди на година и четири месеца условно, екстрадирането му предстои. Васил прибирал от инвалида всичко припечелено, а освен това го биел.

“В България се знае, че с някой инвалид-просяк в Германия могат да се изкарат повече пари” – казва недодяланият обвиняем, баща на пет деца. Един негов познат му представил осакатения Димитър, след което Васил му предложил да направят комбина, като единият проси, а после си делят парите. През март дуото идва в Хамбург, като най-напред в продължение на 6 седмици Димитър е трябвало да проси, за да изплати билетите за самолета и хотелската стая за себе си и своя партньор – подобно на проститутка. За деленето наполовина повече и дума не станало. Обвиняемият докарвал всяка сутрин с количка за покупки Димитър до работното му място, а дневната лепта се оформяла към 50 евро – жителите на Хамбург били милостиви към дребния мъж с патерица и червена шапчица – всеки ден. За да пестят, двамата българи се преместили от хотела в дъсчена барака в заден двор без вода, отопление и електричество, на просяка Васил давал храна, събрана от кофите за боклук. И постепенно започвал да иска все повече пари – разказва просякът, да го бие с тояга и да го кара да стои цял час прав без патерицата. В крайна сметка Димитър се обръща към полицията и на 23 април Васил е задържан. Оттогава насам Димитър проси за своя сметка и казва – Искам да се прибера вкъщи. След даването на показания вчера той вероятно ще се окаже първият просяк, закаран с полицейска кола до работното му място.